— Не е същото.
Грейс сбърчи чело. Нещо в гласа му говореше, че не става въпрос за мъжко снизхождение. Думите идваха право от сърцето му и Грейс почувства, че той говори отличен опит.
— Смятам, че всички се нуждаем от някой, който да се грижи за нас, не е ли така? — тихичко попита тя.
Джулиън насочи вниманието си към телевизора, ала не преди Грейс да зърне копнежа в очите му. В продължение на няколко минути тя го наблюдаваше как гледа филма. Дори и когато вниманието му бе погълнато от нещо друго, Грейс никога не бе виждала по-безукорни маниери на хранене. Самата тя пръскаше сос навсякъде, докато той не оставяше и капка.
— Покажи ми как го правиш — помоли тя и Джулиън я погледна с любопитство.
— Кое?
— Това с лъжицата. Направо ме побърква. Никога не мога да накарам спагетите да си останат завити около вилицата. Разлитат се навсякъде и здравата оплескват всичко.
— А определено не бива да допускаме някакви си гигантски спагети да се разлетят наоколо и да оплескат всичко, нали така?
Грейс се разсмя — той изобщо не говореше за спагетите.
— Е, как го правиш? — настоя тя.
Джулиън отпи глътка вино и остави чашата настрани, след което се намести между нея и дивана.
— Така ще ми е по-лесно.
— Джулиън… — започна Грейс предупредително.
— Просто се опитвам да ти покажа онова, което ме помоли.
— Аха — каза тя недоверчиво.
Въпреки това нямаше как да не го почувства чак до костите си. Чак до дъното на душата си. Прекрасните му ръце се обвиха около нея и топлината на гърдите му сгря гърба й.
Той протегна крака от двете й страни и когато се приведе напред, Грейс почувства ерекцията му. За първи път това не я шокира. Колкото и да бе странно, май започваше да свиква.
Докато гъвкавото му, стегнато тяло се движеше около нея, тя съвсем ясно почувства неговата сила, мощта му. И това й отне дъха и цялата й увереност. Непознати усещания я връхлетяха така поривисто, както никога досега. Какво бе това у Джулиън, което я изпълваше с такова щастие и я караше да се чувства в безопасност? Ако се дължеше на проклятието, значи то се нуждаеше от друго име, защото в емоциите, бушуващи в тялото й, нямаше и помен от злина.
— Добре — прошепна Джулиън в ухото й и сякаш я наелектризира.
След това взе ръцете й в своите и двамата заедно вдигнаха приборите.
Затворил очи, Джулиън вдъхна сладкото ухание на цветя на косата й. Трябваше да повика на помощ цялата си воля, за да се съсредоточи върху онова, което правеше, а не върху желанието си да я люби.
Пръстите й предизвикателно се плъзнаха между неговите и допирът на топлата й мека кожа го замая. Обзе го неизпитвано дотогава отчаяние. Отчаяние, за което той нямаше име. Знаеше какво иска от нея, знаеше и че не става въпрос само за тялото й. Ала това бяха мисли, които Джулиън не смееше да допусне в съзнанието си. Не смееше да се надява. Тя бе непостижима. Дълбоко в себе си той го знаеше, чувстваше го с цялата си душа. И всичкият копнеж на света не можеше да промени факта, че той е недостоен за жена като нея.
Никога не бе бил достоен…
Джулиън отвори очи и й показа как да използва лъжицата, за да навие спагетите около вилицата.
— Видя ли? — прошепна той и я поднесе към устните й. — Съвсем лесно е.
Грейс отвори уста и той нежно постави спагетите върху езика й. Докато заедно плъзваха вилицата между устните й, Джулиън имаше чувството, че е прикован върху уред за мъчения.
Сърцето му биеше с див ритъм, разумът му крещеше да се отдръпне от нея. Ала не можеше. Толкова отдавна бе сам. Без приятели… Не можеше да спре сега. Дори не знаеше как. Затова продължи да я храни.
Грейс се отпусна в сигурната му прегръдка. Издърпа ръце от неговите и го остави да поеме контрол. Докато преглъщаше следващата хапка, тя отчупи късче хляб и го пъхна в устата му, а той я ухапа лекичко, докато го поемаше от пръстите й.
Грейс се усмихна и проследи линията на челюстта му, докато той дъвчеше. Ах, как само потръпваха мускулите му под допира й. Тя обожаваше всяко негово движение и начина, по който стоманените му мускули изпъкваха и от най-малкото усилие.
Една жена никога не би се наситила да го гледа.
Докато Грейс отпиваше глътка вино, Джулиън си открадна залък от нейните спагети.
— Хей! — скара му се тя шеговито. — Това е мое!
Джулиън се усмихна и небесносините му очи грейнаха. Той пъхна нов залък в устата й и докато дъвчеше, Грейс му даде да си пийне от нейната чаша вино. За съжаление избърза и отдръпна чашата прекалено рано, разливайки малко вино по брадичката и предницата на ризата му.