— Съжалявам! — каза тя и избърса лицето му с пръсти, при което едва наболата му брада одраска кожата й. — Хич не ме бива в това.
Джулиън обаче нямаше нищо против и като взе ръката й в своята, облиза виното от връхчетата на пръстите й.
Гърлен стон се надигна в гърдите на Грейс, а по тялото й се разляха безброй вълни на удоволствие, докато той прокарваше език по пръстите й, гризвайки я нежно от време на време. Един по един, той бавно облиза и петте й пръста, а когато свърши, повдигна лицето й и впи устни в нейните.
Ала това не беше страстната, настойчива целувка, която Грейс бе свикнала да получава от него. Онази, с която той се опитваше да я съблазни и завладее.
Тази беше нежна, кротка. Мека. Устните му бяха леки като перце и някак търсещи.
Най-сетне той се отдръпна.
— Искаш ли още?
— Да — задъхано отвърна Грейс, говорейки не толкова за храната, колкото за копнежа на тялото си по неговото.
Джулиън й подаде нова хапка, а следващия път, когато тя поиска да утоли жаждата му, той улови ръката й със своята, без да сваля закачливия си поглед от лицето й.
Останаха така до края на филма, като се хранеха един друг и се наслаждаваха на компанията си, когато Джулиън изведнъж прояви жив интерес към последните бойни сцени.
— Оръжията ви са страшно интересни — отбеляза той.
— Предполагам, че за един пълководец наистина са такива.
Джулиън хвърли бърз поглед към нея, после отново насочи вниманието си към екрана.
— Какво най-много ти харесва в тази пиеса?
— Алегориите.
Джулиън кимна.
— Виждам доста от Платон в нея.
— Чел си Платон? — учуди се Грейс.
— Изучавах го още съвсем млад.
— Наистина ли?
На Джулиън очевидно не му стана никак приятно.
— Е, все пак успяваха да ни натъпчат това-онова в главите между налаганията.
— Това вече беше сарказъм.
— Признавам.
Когато филмът свърши, Джулиън й помогна да разтреби.
Докато Грейс пълнеше съдомиялната машина, телефонът иззвъня.
— Ей сега се връщам — каза тя и изтича в дневната.
— Грейс, ти ли си?
Гласът на Родни Кармайкъл, разнесъл се от другия край на линията, я накара да се вцепени.
— Здравейте, господин Кармайкъл — хладно отвърна тя.
В този миг й идваше да убие Луан, задето бе заминала толкова неочаквано. Беше имала само една сесия с Родни, ала тя се бе оказала напълно достатъчна, за да й се прииска да наеме частен детектив, който да открие Луан и да я върне обратно. От този тип буквално я побиваха тръпки.
— Къде беше днес, Грейс? Не си болна, нали? Мога да ти донеса малко…
— Лиса не се ли обади, за да промени уговорката ни?
— Обади се, но си мислех, че…
— Вижте, господин Кармайкъл, никога не приемам пациенти у дома. Ще се видим в уговорения ни час.
Линията прекъсна.
— Грейс?
Гласът на Джулиън, разнесъл се зад нея в този миг, я накара да подскочи и да изписка стреснато. Той я изгледа изпитателно с изражение, което би й се сторило забавно, ако не бе толкова ужасена.
— Добре ли си? — попита я.
— Да. Съжалявам — отвърна Грейс и постави слушалката на мястото й. — Беше онзи пациент, за когото ти разказах. Родни Кармайкъл. Направо косата ми се изправя от него.
— Косата ти се изправя?
— Плаши ме.
За първи път Грейс бе истински благодарна, че Джулиън е с нея. В противен случай щеше да отиде право при Селена и Бил и да им се натрапи до края на уикенда.
— Хайде — каза тя и угаси лампата в кухнята. — Какво ще кажеш да се качим в стаята ми и да започна да те уча да четеш на английски?
— Не се отказваш лесно, нали? — поклати глава Джулиън.
— Точно така.
— Добре тогава — прие той и тръгна след нея. — Ще ти позволя да ме учиш, но само ако си облечеш червената нощн…
— Не, не и не — отсече Грейс и като поспря на стълбите, се обърна към него. — В никакъв случай.
Джулиън се пресегна и отметна косата от рамото й.
— Не знаеш ли, че се нуждая от муза, която да ме вдъхнови да уча? И каква по-подходяща муза от теб, облечена в…
Грейс го прекъсна, поставяйки пръсти върху устните му.
— Облека ли я, силно се съмнявам, че ще научиш нещо, което вече да не знаеш.