Выбрать главу

Джулиън леко я ухапа по пръстите.

— Обещавам, че ще се държа прилично.

И Грейс се остави да бъде убедена, макар да знаеше, че идеята никак не е добра.

— Гледай да си удържиш на обещанието — предупреди го тя през рамо, докато се изкачваше към спалнята си.

Когато стигнаха, тя влезе в просторния дрешник, който баща й много отдавна бе превърнал в малка библиотека, и потършува из рафтовете, докато не намери овехтелия си екземпляр на „Питър Пан“.

А Джулиън потършува из чекмеджето с бельото й, докато не намери проклетата нощничка.

Размениха „находките“ си в средата на стаята и Грейс изтича до банята, за да се преоблече в ефирната червена нощничка. Ала в мига, в който зърна отражението си, тя замръзна на мястото си. Пфу! Ако Джулиън я видеше облечена така, щеше да избяга от стаята с писъци.

Неспособна да понесе унижението от това да го види разочарован от тялото й, тя свали нощничката, облече благоприличната розова тениска, с която спеше обикновено, и като се уви в дебелия си хавлиен халат, се върна в спалнята.

Джулиън поклати глава.

— Защо си облякла това?

— Виж, не съм глупачка. Знам, че нямам най-съблазнителното тяло на света.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Ти мъж ли си?

Логиката му накара Грейс да сбърчи чело.

— Не.

— Тогава откъде знаеш какво мъжете намират за съблазнително?

— Просто знам, че не е моето тяло. Мъжете не се прехласват по мен така, както жените по теб. По дяволите, късмет е, ако изобщо ме възприемат като жена.

— Грейс — въздъхна Джулиън и се отдръпна от леглото. — Ела тук — повика я той и тя се подчини.

Джулиън я накара да застане точно пред голямото огледало.

— Какво виждаш? — попита той.

— Теб.

Джулиън се усмихна на отражението й, а после се приведе и облегна брадичка на рамото й.

— Какво виждаш, когато се погледнеш?

— Жена, която трябва да свали десетина килограма и да си купи цяла дузина кутии крем против лунички.

Джулиън не изглеждаше никак развеселен. Той обви ръце около кръста й, така че сега те почиваха до колана, който държеше халата затворен.

— Нека ти покажа какво виждам аз — измърка той в ухото й и постави ръце върху колана на халата, но без да го развързва. — Виждам красива коса, черна като непрогледна нощ. Мека и гъста. Притежаваш точно онзи тип коса, която мъжете обожават да усещат разпиляна върху голото си тяло. Коса, в която им се иска да заровят лице, за да вдишат уханието й.

По тялото на Грейс премина тръпка.

— Имаш сърцевидното лице на палаво дяволче и пълни, чувствени устни, които просто молят да бъдат целунати. А що се отнася до луничките — те са прелестни и придават младежко очарование на тялото ти, което е неповторимо по свой собствен начин и напълно неустоимо.

Хм, от неговата уста май не звучеше толкова зле.

Той разтвори халата й и направи физиономия при вида на розовата тениска. После разтвори халата още по-широко.

— Какво имаме тук? — прошепна той, изпивайки я с очи.

И преди Грейс да има време да се възпротиви, той свали халата от раменете й и го остави да се свлече в краката й, а после отново положи брадичка на рамото й и улови погледа й в огледалото. След това повдигна края на тениската й.

— Джулиън… — каза Грейс и сложи ръка върху неговата.

Погледите им в огледалото не се откъсваха един от друг. Грейс замръзна, неспособна да помръдне, сякаш пламенният му, нежен поглед я бе хипнотизирал.

— Искам да те видя, Грейс — каза той с тон, на който не можеше да бъде отказано.

И преди Грейс да успее да си събере мислите, Джулиън вече бе съблякъл тениската й и прокарваше ръка по голата кожа на корема й.

— Гърдите ти не са малки — прошепна той и се изправи, така че сега се извисяваше над нея. — Пасват съвършено в шепата на един мъж.

И сякаш за да й го докаже, той посегна и ги улови в двете си ръце.

— Джулиън — почти простена Грейс; в тялото й се разгоря огън. — Не забравяй какво ми обеща.

— Държа се съвсем прилично — дрезгаво отвърна той.

Грейс облегна глава на коравото му тяло и в огледалото видя как той пуска гърдите й и плъзва ръце надолу по стомаха й, към хълбоците й и под ръба на пликчетата й.

— Тялото ти е красиво, Грейс — каза той, докосвайки хълмчето й и за първи път тя го повярва.

Джулиън зарови лице в шията й, докато пръстите му си играеха с късите й тъмни къдрици.