Когато се случи за трети път, Грейс си помисли, че то ще я погуби.
Изтощена, останала без капчица сила, тя извиваше глава върху възглавницата, ала той нито за миг не забавяше безпощадния си ритъм.
— Моля те, Джулиън — простена тя, с тяло, което допирът му продължаваше да разтърсва неудържимо. — Моля те. Не мога повече.
Едва тогава той се отдръпна.
Грейс дишаше пресекливо и цялата трепереше — от главата чак до пръстите на краката. Никога преди не бе познавала такова стихийно удоволствие. Устните на Джулиън прокараха път нагоре по тялото й и спряха чак когато достигнаха шията.
— Кажи ми истината, Грейс — прошепна той в ухото й. — Изпитвала ли бе нещо подобно досега?
— Не — призна тя искрено; надали бяха много жените, които бяха преживявали нещо като онова, до което той я бе довел преди малко. — И представа си нямах.
Джулиън обходи тялото й с лаком поглед, сякаш все още не бе й се наситил. Грейс усети ерекцията му, опряна в хълбока й, и си даде сметка, че той не бе стигнал до края. Беше удържал на думата си. Тази мисъл накара сърцето й да се разтупти, обзе я желание да му помогне да получи онова, с което бе дарил нея. Или поне нещо подобно. Грейс посегна надолу и понечи да разкопчае панталона му, ала той улови ръката й, поднесе я към устните си и нежно целуна дланта й.
— Много мило от твоя страна, но няма защо да си правиш труда.
— Джулиън — рече тя укорително, — знам, че за мъжете е много болезнено, когато не успеят да…
— Аз не мога — прекъсна я той.
Грейс сбърчи чело.
— Какво не можеш?
— Не мога да получа оргазъм.
Грейс го зяпна с отворена устна. Шегуваше се, нали? И все пак — очите му бяха ужасяващо сериозни.
— Това е част от проклятието — обясни той. — Мога да те даря с наслада, ала докоснеш ли ме сега, само ще направиш страданието ми още по-голямо.
Сърцето на Грейс се сви от болка и тя го помилва по бузата.
— Тогава защо…
— Защото го исках.
Грейс не му повярва. Нито за миг. Тя отдръпна ръката си и извърна очи.
— Искаш да кажеш, че си бил принуден? То също е част от проклятието, нали?
Джулиън улови брадичката й в шепа и я накара да го погледне.
— Не. Ако наистина бях решил да не се съпротивлявам на проклятието, вече щях да съм проникнал в теб.
— Не разбирам.
— Нито пък аз — призна Джулиън, загледан в очите й, сякаш търсеше отговора там. — Просто полежи с мен — прошепна той. — Моля те.
Болката, стаена в тези простички думи, накара сърцето на Грейс да се свие. Горкичкият й Джулиън. Какво му бяха причинили! Как можеха да сторят подобно нещо на човек като него!
Джулиън взе книгата от леглото и я сложи в ръцете й.
— Почети ми.
Грейс запрелиства страниците, а Джулиън подреди възглавниците в горната част на леглото.
След това се изтегна назад и притегли Грейс към себе си. Все така мълчаливо, той зави и двамата с едно одеяло и нежно прегърна Грейс с една ръка.
Обгърната от уханието на сандалово дърво, тя започна да му чете за Уенди и Питър Пан. Останаха така повече от час.
— Обожавам гласа ти. Начина, по който говориш — каза Джулиън, докато Грейс отгръщаше страницата.
Тя се усмихна.
— И аз твоя. Ти имаш най-страхотният акцент, който някога съм чувала.
Джулиън взе книгата от ръцете й и я постави върху нощното шкафче. Грейс го погледна и изпепеляващият копнеж в очите му я остави без дъх. И тогава, за нейно огромно учудване, той я целуна по връхчето на носа. След това се пресегна, взе дистанционното и приглуши осветлението, а после се сгуши до гърба й и се притисна в нея.
Грейс не знаеше какво да каже.
Джулиън отметна косата от лицето й и положи глава до нейната.
— Харесва ми как ухаеш — прошепна той и я прегърна още по-силно.
— Благодаря — също така тихо отвърна Грейс.
И сама не бе сигурна защо, но й се стори, че той се усмихва.
Тя се намести още по-близо до него и голите й крака се отъркаха в дънките му.
— Удобно ли ти е с дрехите? Не искаш ли да се преоблечеш?
— Не. Така със сигурност знам, че лъжицата ми няма да бръкне в твоя…
— Не го казвай! — прекъсна го Грейс със смях. — Не се засягай, но брат ти е отвратителен.
— Знаех си, че неслучайно те харесвам.
Грейс взе дистанционното от ръката му.