Селена се загледа след своята приятелка и се усмихна.
— Само почакай, докато видиш какъв подарък съм ти приготвила — прошепна тя и като вдигна падналата книга, прокара пръсти по меката гравирана кожа, махайки няколко парченца пръст, които бяха полепнали по нея.
След това я отвори и се взря в страхотната рисунка и очите, които макар и черно-бели, оставяха впечатление за наситено, кобалтово синьо.
Като никога заклинанието й щеше да подейства. Сигурна бе в това.
— Ще я харесаш, Джулиън — прошепна Селена, проследявайки с пръст очертанията на съвършеното тяло. — Но трябва да те предупредя, че е в състояние да изкара от равновесие и светец. А да преодолееш защитните й бариери ще бъде също толкова трудно, колкото и да се проникне в Троя. И все пак смятам, че ако изобщо някой може да й помогне да открие себе си, това си ти.
Селена почувства как книгата под ръката й се стопля и инстинктивно разбра, че по този начин той изразява съгласието си с нея.
Грейс я смяташе за луда заради вярванията й, ала като седма дъщеря на седма дъщеря и с циганска кръв във вените си, Селена знаеше, че на този свят има неща, които не могат да бъдат обяснени. Потоци загадъчна енергия, които се лееха необезпокоявани и само чакаха някой да ги вкара в русло.
А тази вечер имаше пълнолуние.
Селена прибра томчето на сигурно място в своята количка и я заключи, твърдо убедена, че съдбата бе пожелала тя да го открие в онази книжарница. Усетила го бе да я вика, още щом се доближи до рафта, където то стоеше.
И тъй като тя самата бе щастливо омъжена от две години, веднага разбра, че не е предназначено за нея и че просто я използва, за да стигне там, където трябва.
При Грейс.
Усмивката на Селена стана още по-широка. Само си представете някой толкова привлекателен да бъде ваш любовен роб в продължение на цял месец!
О, да, очертаваше се рожден ден, който Грейс щеше да помни до края на живота си.
2
Няколко часа по-късно Грейс отвори с въздишка вратата у на двуетажната си къща и пристъпи в излъскания вестибюл. Остави пощата върху антикварната масичка до стълбите, след което заключи входната врата и пусна ключовете до купчинката с писма.
Докато събуваше черните си обувки на високи токчета в оглушителната тишина, усети как в гърлото й засяда буца. Всяка вечер следваше все същата еднообразна програма. Прибираше се в празния си дом, оставяше писмата на масичката, с тежка стъпка изкачваше стълбите, преобличаше се, хапваше нещо леко, преглеждаше пощата, четеше известно време, обаждаше се на Селена, проверяваше дали няма съобщения и си лягаше.
Селена имаше право — животът й беше кратък, скучен трактат върху монотонността.
Само на двайсет и девет години, Грейс вече бе уморена от него.
По дяволите, дори Джейми, онзи, който все си бъркаше в носа, вече като че ли не й изглеждаше чак толкова зле.
Е, добре де, може би не точно Джейми и определено не носът му, но несъмнено там някъде имаше и мъж, който не беше пълен кретен.
Нали така?
Докато се качваше по стълбите, Грейс реши, че да живее сама не е чак толкова ужасно. Така разполагаше с предостатъчно време, което да посвети на любимите си занимания.
Или поне — с предостатъчно време, за да се захване с такива, каза си тя, докато отиваше към спалнята. Някой ден наистина трябваше да си намери хоби.
Тя прекоси стаята, пусна обувките до леглото и се преоблече.
Тъкмо бе вдигнала косата си на опашка, когато на входната врата се позвъни и тя отиде да отвори.
В мига, в който я видя, Селена изсумтя:
— Това ли смяташ да носиш?
Грейс сведе поглед към прокъсаните си дънки и прекалено голямата тениска.
— Откога те е грижа как изглеждам?
И тогава я забеляза, мушната в огромната плетена чанта, с която Селена обикновено ходеше на пазар.
— О, не! Пак ли тази книга!
Лицето на Селена придоби леко раздразнено изражение.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Грей си?
Грейс вдигна очи към тавана, сякаш в търсене на помощ отгоре. За съжаление така и не я получи.
— Какъв? Че при пълнолуние не пощурявам и не предлагам пухкавото си, луничаво тяло на първия срещнат мъж?
— Проблемът ти е, че не знаеш колко си сладка в действителност.
Докато Грейс я зяпаше, поразена от подобна крайно нетипична забележка, Селена занесе книгата в дневната и я постави на малката масичка, след което извади бутилка вино от чантата си и се отправи към кухнята.