— Лека нощ, Джулиън.
— Лека нощ, сладка моя.
Тя изключи осветлението. Начаса почувства как тялото на Джулиън се напрегна, а дишането му се учести и накъса. Той се отдръпна от нея.
— Джулиън?
Никакъв отговор.
Разтревожена, Грейс отново запали осветлението. Джулиън се бе надигнал в леглото, облегнат на лакти. С оросено от пот чело и широко отворени, уплашени очи, той се мъчеше да си поеме дъх.
— Джулиън?
Той се огледа наоколо, като че се пробуждаше от ужасяващ кошмар. Пред очите на Грейс той вдигна едната си ръка и докосна стената над леглото, сякаш за да се убеди, че е истинска, а не халюцинация. След това овлажни устните си с език, разтърка гърдите си и преглътна мъчително.
И тогава Грейс разбра.
Беше тъмнината. Ето защо той само бе намалил светлината.
— Съжалявам, Джулиън. Изобщо не се сетих.
Той не каза нищо.
Грейс го притегли в обятията си и се изуми, че някой, надарен с неговата сила, може да се вкопчи така отчаяно в нея.
Джулиън положи глава на гърдите й и Грейс трябваше да стисне зъби, за да възпре сълзите, които напираха в очите й. В този миг у нея не остана и капчица съмнение — не можеше да допусне той да се върне обратно в книгата. За нищо на света. По някакъв начин те щяха да се преборят с проклятието. А когато всичко свършеше, тя се надяваше, че Джулиън ще успее да си отмъсти на виновниците.
8
Грейс не помръдна часове наред, заслушана в тихото, спокойно дишане на Джулиън, който спеше зад нея. Беше проврял единия си крак между нейните, ръката му я прегръщаше през кръста.
Допирът на тялото му, така близо до нейното, я караше да трепери от копнеж. А мирисът му… Едвам се сдържаше да не се обърне и да зарови лице в топлата му, уханна кожа. Никой досега не я бе карал да се чувства по този начин. Така желана, така сигурна.
Така привлекателна.
Как изобщо бе възможно това? Та те почти не се познаваха! Ала въпреки това Джулиън се бе докоснал до нещо в нея и то далеч надвишаваше физическото желание.
Грейс се протегна и нежно прокара пръсти по ръката, която почиваше пред нея, точно под брадичката й. Той имаше толкова красиви ръце. Издължени и фини. Дори покоят на съня не бе в състояние да скрие мощта, заключена в тях. Както и магията, с която можеха да дарят тялото й…
Това бе същинско чудо.
Грейс докосна пръстена му и се запита какъв ли е бил като пълководец. Освен ако проклятието не бе променило възрастта му, той не изглеждаше стар. Със сигурност не беше на повече от трийсет години. Как може да е предвождал армия толкова млад? От друга страна, Александър Велики бе започнал своите завоевания като голобрад младок.
Джулиън трябва да е бил забележителен на бойното поле, помисли си Грейс. Тя затвори очи и се помъчи да си го представи как препуска срещу врага, възседнал коня си. Съвсем ясно го видя в бойните му доспехи да се бие с меч в ръка срещу римляните.
— Язон? — прошепна Джулиън насън и Грейс се сепна.
— Джулиън? — обърна се да го погледне тя.
Тялото му изведнъж се напрегна и той заговори на някаква смесица от английски и старогръцки:
— Недей! Охи! Охи! Не!
След това рязко се изправи. Грейс не бе сигурна дали е буден или спи. Инстинктивно, тя го докосна по ръката.
Джулиън изруга, сграбчи я и я вдигна, а после я тръшна върху матрака и я прикова под себе си. Очите му бяха широко отворени, устните му — изкривени.
— Проклет да си! — изръмжа той.
— Джулиън! — Грейс опита да се отскубне, ала пръстите му се впиха още по-здраво в нея. — Аз съм, Грейс.
— Грейс? — повтори той и сбърчи чело, загледан в лицето й.
Примигвайки объркано, той се отдръпна от нея и като вдигна ръце, ги погледна така, сякаш бяха някакви чужди израстъци, които виждаше за първи път.
— Нараних ли те? — попита той най-сетне, поглеждайки към Грейс.
— Не, нищо ми няма. Но ти добре ли си?
Той не помръдна.
— Джулиън?
Грейс посегна към него, ала той се дръпна, сякаш допирът й бе заразен.
— Добре съм. Просто сънувах лош сън.
— Лош сън или лош спомен?
— Лош спомен, който се явява в сънищата ми — прошепна Джулиън с натежал от скръб глас и стана. — Най-добре ще е да спя другаде.
Грейс го улови за ръката, преди да е успял да си тръгне, и го дръпна обратно към леглото.
— Така ли постъпваше в миналото?
Той кимна.
— Разказвал ли си някому за този сън?