Джулиън я изгледа потресено. Тя за какъв го вземаше? За хленчещо хлапе, което има нужда от майка си?
Винаги бе крил болката дълбоко в себе си. Както го бяха учили. Единствено когато спеше, спомените успяваха да преодолеят защитната стена, която беше издигнал. Само тогава, насън, проявяваше слабост. Докато беше в книгата не можеше да навреди на никого, ала излезете ли от своя затвор, знаеше, че не бива да заспива до друго човешко същество, за да не го нарани неволно, когато кошмарът се завърнеше. Ами ако я беше убил? Самата мисъл за това го изпълни с ужас.
— Не — прошепна той. — Никому не съм разказвал.
— Защо не разкажеш на мен?
— Не — отсече Джулиън. — Не искам да го преживявам наново.
— Каква е разликата, след като го преживяваш отново и отново всеки път, когато заспиш? Допусни ме до себе си, Джулиън. Може би ще успея да ти помогна.
Смееше ли да се надява, че тя наистина ще му помогне?
„Не ставай глупак.“
Копнееше да прогони демоните. Поне една нощ да спи спокойно, неизмъчван от тях.
— Разкажи ми — нежно настоя Грейс.
Джулиън приседна на ръба на леглото, уловил главата си в шепи, и Грейс съвсем ясно усети съпротивата му.
— По-рано ме попита защо са ме проклели. Проклеха ме, защото предадох единствения брат, когото някога съм познавал. Единственото семейство, което съм имал.
Болката му трогна Грейс до дъното на душата. Как само жадуваше да го помилва утешително по гърба, ала не смееше да го докосне, защото се боеше, че той може отново да се затвори в себе си.
— Какво направи?
Джулиън прокара ръка през косата си, а после сви пръсти в юмрук. Здраво стиснал зъби, той се взираше в килима.
— Позволих на завистта да отрови душата ми.
— Как?
Джулиън дълго мълча, преди отново да проговори:
— Запознах се с Язон скоро след като мащехата ми ме изпрати в казармата.
Грейс смътно си припомни, че Селена й бе разказала за спартанските казарми, където момчетата били отпращани да живеят далеч от дома и близките си. В нейните представи те бяха нещо като пансион.
— На колко години беше?
— На седем.
Грейс ахна, неспособна дори да си представи какво е да те откъснат от родителите на толкова крехка възраст.
— В това нямаше нищо необичайно — увери я Джулиън, без да я поглежда. — А и аз бях едричък за годините си. Пък и животът в казармата бе многократно за предпочитане пред живота с мащехата ми.
Гласът му бе пропит със злъч и Грейс неволно се запита що за жена е била мащехата му.
— Предполагам, че Язон също е бил в казармата?
— Да — прошепна Джулиън. — В казармата бяхме разделени на групи и сами трябваше да изберем момче, което да ни предвожда. Язон беше водачът на моята група.
— Какви бяха тези групи?
— Нещо като военно поделение. Учехме заедно, заедно изпълнявахме задачите си, ала най-вече се държахме заедно, за да оцелеем.
Грейс се сепна при тази толкова силна дума.
— Да оцелеете?
— Да издържим спартанския начин на живот — обясни Джулиън с глас, от който капеше жлъч. — Не съм сигурен какво знаеш за народа на моя баща, ала за тях удобствата, на които се радваха другите гърци, бяха чужди. От синовете си спартанците искаха само едно — когато пораснем, да се превърнем в най-страховитата бойна сила в древния свят. За да бъдем подготвени за бъдещето, ние бяхме възпитавани да живеем само с най-необходимото. Получавахме по една-единствена туника на година и ако тя се скъсаше или ни омалееше, или пък я изгубехме, оставахме без нищо. Можехме да спим върху легло единствено при условие че сами си го направехме. А достигнехме ли пубертета, вече нямахме право да носим обувки. — Джулиън се изсмя горчиво. — И до днес помня как ме боляха краката през зимата. Не ни беше разрешено да се топлим нито с одеяла, нито като си напалим огън, така че увивахме парцали около стъпалата си, за да не измръзнат. А сутрин изнасяхме телата на онези, които бяха умрели от студ през нощта.
Грейс усети, че я побиват тръпки от света, който той описваше. Какво ли беда се живее в него? Най-ужасно обаче се почувства при спомена за осемдесетдоларовите обувки, които си бе харесала, когато беше на тринайсет, и за гневния си изблик, предизвикан от отказа на майка й да й ги купи, понеже била твърде малка за тях. Само като си помислеше, че на същата възраст Джулиън е трябвало да се задоволи с дрипи. Сърцето й се сви от тази несправедливост.