Джулиън никога не бе познал топлината на любяща прегръдка, нито сигурността, която идваше от мисълта, че каквото и да направи, родителите му ще бъдат до него и ще го подкрепят.
Грейс не можеше дори да си представи какво би било да израсне по начина, по който бе израснал той.
— Поне си имал Язон — прошепна тя, чудейки се дали това му е било достатъчно.
— Така е. А Язон бе толкова мил, че след като баща ми умря, когато бях на четиринайсет, той започна да ме взема у тях, когато ни пускаха в отпуск от казармата. Именно по време на едно от тези гостувания за първи път видях Пенелопа.
Грейс почувства парване на ревност при споменаването на жена му.
— Бе толкова красива — промълви Джулиън. — Беше обещана за съпруга на Язон.
При тези думи Грейс се вцепени. О, това не беше никак хубаво.
— А най-лошото бе — продължи Джулиън, милвайки я нежно по ръката, — че наистина го обичаше. Всеки път, когато той се върнеше у дома, тя го очакваше, нетърпелива да се хвърли в обятията му и да го целуне. Да му каже колко много означава за нея. Когато си тръгвахме, тя тихичко го молеше да се пази. С течение на времето тя също започна да му носи скришом разни неща.
Джулиън замълча, припомняйки си изражението на Язон, когато се връщаше в казармата с някой от даровете на Пенелопа.
„Един ден може и да се ожениш, Джулиън“, говореше той, показвайки му дребните подаръчета на Пенелопа, „ала никога няма да имаш жена като нея, която да топли леглото ти.“
Макар Язон да не го изричаше на глас, Джулиън прекрасно знаеше каква е причината. Никой баща от благородно потекло не би се съгласил да даде дъщеря си на някого с неговия произход, на мъж без наследство и без семейство.
Всеки път думите на Язон го жегваха право в сърцето. Понякога Джулиън подозираше, че Язон нарочно сипва сол в раната му, тласкан от ревност заради начина, по който Пенелопа задържаше очи върху него, когато си мислеше, че Язон не я гледа. Сърцето й може и да принадлежеше на Язон, ала досущ като повечето жени, Пенелопа не можеше да се въздържи да не хвърли някой и друг пламенен поглед на Джулиън.
И точно затова Язон престана да го кани на гости. Джулиън имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от болка, когато бе отритнат от единствения сигурен дом, който бе познал някога.
— Трябваше да ги оставя да се оженят — каза той на глас и зарови лице в шията на Грейс, опивайки се от сладката утеха на нейното ухание. — Още тогава го знаех. Ала не можех да го понеса. Година след година виждах любовта й към него. Виждах как семейството му го боготвори, докато аз нямах дори дом, в който да се прибера.
— Защо? — попита Грейс. — Нали каза, че си имал братя. Не можеше ли да отидеш при тях?
Джулиън поклати глава.
— Синовете на баща ми ме ненавиждаха от дън душа. Майка им би ме прибрала, ала аз отказах да платя цената, която щеше да ми струва това. В онези дни може и да нямах много, ала все още имах своето достойнство.
— Имаш го и до днес — прошепна Грейс и го прегърна още по-здраво. — Вече видях достатъчно, за да съм сигурна.
При тези думи Джулиън я пусна и извърна поглед с напрегнато лице.
— Какво стана с Язон? — попита Грейс, за да го накара да продължи, докато все още бе в настроение да говори. — В битка ли загина?
Джулиън се изсмя горчиво.
— Не. Когато пораснахме достатъчно, за да се присъединим към войската, аз се грижех нищо лошо да не му се случи на бойното поле. Бях обещал на Пенелопа и на семейството му, че няма да допусна да пострада.
Грейс усещаше под ръцете си яростното туптене на сърцето му.
— С течение на времето хората започнаха да изричат моето име с боязън и страхопочитание. Моята слава се носеше надлъж и шир, също както и разказите за моите победи. А когато се върнах в Тимария, трябваше да спя на улицата или в леглото на случайни жени, допуснали ме в домовете си за една нощ. Единственото, което правех, бе да чакам мига, в който отново щях да поема на боен поход.
Сълзи изпълниха очите на Грейс при звука на болката в гласа му. Как можеха да се отнесат с него по този начин!
— Какво се промени? — попита тя.
Джулиън въздъхна.
— Една вечер, докато търсех къде да пренощувам, се натъкнах на Язон и Пенелопа, вплетени в любовна прегръдка. Побързах да се извиня, ала докато си тръгвах, чух как той й каза нещо.
Тялото му се вцепени, а пулсът му се ускори още повече.