— Какво чу? — подкани го Грейс.
Светлината в очите на Джулиън угасна.
— Пенелопа го попита защо никога не ходя в домовете на братята си, а Язон се изсмя и рече: „Никой не го иска. Син е на Афродита, богинята на любовта, ала дори тя не може да търпи присъствието му.“
При тези жестоки думи Грейс усети, че й е трудно да диша. Не можеше дори да си представи как се бе почувствал Джулиън.
Той си пое накъсано дъх.
— Опазвал съм го повече пъти, отколкото можеш да изброиш. Многократно са ме ранявали вместо него, веднъж дори ме пронизаха с копие в корема, а ето че той ми се надсмиваше пред нея. Не можех да понеса такава несправедливост. А аз го имах за брат. Всъщност, може би наистина бяхме братя, защото той постъпи с мен досущ като всички останали в семейството ми. Никога не съм бил нещо повече от незаконно родено доведено дете. Сам и нежелан. Не разбирах защо той има толкова хора, които го обичат, докато аз копнеех само за един-едничък. Ядосан и наранен от думите му, сторих нещо, което никога дотогава не бях правил. Повиках Ерос.
На Грейс не й бе никак трудно да се досети какво бе последвало.
— Той е накарал Пенелопа да се влюби в теб.
Джулиън кимна.
— Прониза Язон с оловна стрела, за да заличи любовта му към нея, а Пенелопа получи златна стрела, за да обикне мен. Това би трябвало да е краят на цялата история…
Джулиън замълча и Грейс нежно го залюля в прегръдките си, чакайки го да намери подходящите думи.
— Отне ми две години, докато най-сетне успея да убедя баща й да й позволи да се омъжи за едно отритнато от семейството си копеле. Дотогава славата ми бе станала още по-голяма и най-сетне бях натрупал достатъчно богатство, за да може тя да живее като кралица. А ставаше ли дума за нея, аз наистина не жалех средствата. Имахме градини, роби, всичко, което тя пожелаеше. Дадох й свобода, каквато никоя друга жена от онова време нямаше.
— Ала дори това не беше достатъчно?
Джулиън поклати глава.
— Нещо все така липсваше, а аз усещах, че тя не е съвсем добре. Още преди Ерос да се намеси, Пенелопа беше прекалено емоционална. Беше твърде привързана към Язон, по начин, недопустим за спартанските жени. Веднъж, когато го раниха, тя обръсна косата си от мъка. Когато Ерос я прониза със стрелата си, тя започна да получава продължителни пристъпи на отчаяние или ярост. Аз давах всичко от себе си и наистина се мъчех да я направя щастлива.
Грейс отметна кичур коса от лицето му, докато слушаше.
— Казваше ми, че ме обича, ала знаех, че не изпитва към мен онова, което бе изпитвала към Язон. Отдаваше ми се драговолно, ала докосването й бе лишено от искрена страст. Почувствах го още първия път, когато я целунах. Опитвах да убедя сам себе си, че това няма значение. В онези дни малцина мъже се радваха на истинска любов в брачния си живот. Пък и нали отсъствах месеци, дори години наред, когато бях на бойни походи с моята войска. Ала явно във вените ми е течала твърде много от кръвта на майка ми, защото аз исках повече.
Грейс му съчувстваше до болка.
— А после Ерос също ме предаде.
— Как? — попита Грейс нетърпеливо, защото знаеше, че именно това бе довело до проклятието.
— В нощта, след като убих Ливий, двамата с Приап пиели заедно, Ерос се раздрънкал и му разправил цялата история. Още щом чул разказа му, Приап разбрал как да ми отмъсти. Слязъл в подземния свят, напълнил една чаша от Извора на паметта и дал на Язон да пие. В мига, в който водата докоснала устните му, Язон си спомнил тяхната любов. Приап му разказал какво съм сторил и му дал още вода, която да занесе на Пенелопа.
Джулиън усещаше, че устните му се движат, ала сам не съзнаваше какво точно казва. Затвори очи и за кой ли път се върна в онзи злочест ден.
Прибираше се от конюшнята и в преддверието видя Язон и Пенелопа. Да се целуват. Закова се на мястото си поразен и усети как го залива вълна на ужас, докато гледаше страстната им прегръдка. И тогава Язон вдигна поглед и го видя, застанал на прага. В мига, в който очите им се срещнаха, устните на Язон се извиха.
— Ти, жалък крадецо! Приап ми разказа за измяната ти. Как можа!
С разкривено от омраза лице Пенелопа се хвърли към Джулиън и го зашлеви през лицето.
— Ти, мръсно копеле! Иде ми да те убия за онова, което стори.
— А аз наистина ще те убия! — заяви Язон, изваждайки меча си от ножницата.
Джулиън се опита да отмести Пенелопа настрани, ала тя не помръдваше.
— В името на боговете, та аз ти родих деца! — каза тя, мъчейки се да издере лицето му.