— Благодаря ти — каза Кейти и обви ръце около шията му.
Сърцето на Грейс се сви при вида на копнежа, който се изписа по лицето на Джулиън. Знаеше, че когато погледне Кейти, той вижда лицето на мъртвата си дъщеря.
— Няма защо, мъниче — дрезгаво каза той и се освободи от прегръдката й.
— Кейти, Томи, Боби? Какво правите там?
Грейс вдигна поглед и видя Емили да се появява иззад ъгъла на къщата.
— Не пречите на госпожица Грейс, нали?
— О, не, изобщо не ни пречат — увери я Грейс.
Емили сякаш изобщо не я чу и продължи да се суети около децата.
— И какво прави Алисън тук? Трябваше да стоите в задния двор!
— Здрасти, мамо! — провикна се Боби и изтича при нея. — Знаеш ли как се играе на Парселон? Джулиън ни показа.
Грейс се засмя, докато петимата отиваха към задния двор, съпровождани от оживеното бърборене на Боби.
Джулиън бе затворил очи, сякаш искаше да се наслади докрай на детските гласчета.
— Много те бива в разказването на истории — каза Грейс, когато той най-сетне стана и се приближи.
— Едва ли…
— Сериозно — настоя Грейс. — Знаеш ли, това ме накара да се замисля. Боби е прав. От теб ще стане страхотен учител.
Джулиън се усмихна закачливо.
— От пълководец в учител. Като си започнала, защо просто не ме наречеш Катон Стари, та наистина да ме обидиш?
Грейс се разсмя.
— Изобщо не си толкова обиден, на колкото се правиш.
— Откъде знаеш?
— От изражението на лицето ти и от пламъчетата в очите ти — отвърна тя и като го улови за ръка, го поведе обратно към къщата. — Сериозно, защо не помислиш за това? Селена защити докторантурата си в университета „Тулейн“ и познава факултета там. Кой би преподавал древна история по-добре от някой, който лично я е преживял?
Джулиън не отговори. Вместо това Грейс го видя да прокарва крак върху земята.
— Какво правиш?
— Наслаждавам се на допира на тревата — отвърна той. — Начина, по който стръкчетата гъделичкат пръстите ми.
Грейс се усмихна на хлапашката му постъпка.
— Затова ли излезе навън?
Той кимна.
— Обичам да усещам как слънчевите лъчи милват лицето ми. Грейс инстинктивно разбра, че през живота си твърде рядко е имал възможност да им се наслаждава.
— Хайде — каза тя, — ще приготвя корнфлейкс и ще закусим навън.
Двамата изкачиха петте стъпала, отвеждащи до верандата. Джулиън седна в плетения люлеещ се стол, а Грейс влезе в къщата и напълни две купички с корнфлейкс. Когато се върна, Джулиън бе облегнал глава назад, затворил очи с умиротворено изражение на лицето.
Грейс се дръпна назад, тъй като не искаше да го безпокои.
— Знаеш ли, че усещам присъствието ти с цялото си тяло? С всичките си сетива. — Джулиън отвори очи и я погледна пламенно.
— Не — отвърна Грейс неспокойно и му подаде една от купичките.
Джулиън я пое от ръцете й, без да каже нищо повече. Просто си седеше в стола и закусваше. Попивайки топлите слънчеви лъчи, той се вслушваше в шепота на полъхващия ветрец и се наслаждаваше на успокояващото присъствие на Грейс.
Беше се събудил още призори, за да види изгрева през прозорците на спалнята й и цял час лежа до нея, оставяйки тялото й да облекчи напрежението му. Тя го изкушаваше по начин, какъвто никога преди не бе познавал. За минута дори се замисли какво ли би било, ако останеше тук.
Какво наистина?
Та той притежаваше едно-единствено „умение“, което можеше да използва в този съвременен свят, а определено не беше от мъжете, способни да живеят за сметка на някоя жена.
Не и след…
Джулиън стисна зъби, борейки се със спомена, който го изгаряше.
Когато бе на четиринайсет, продаде девствеността си за купа студена овесена каша и чаша прокиснало мляко. Дори сега, след толкова много време, все още усещаше ръцете на жената върху себе си, докато смъкваха дрехите му и жадно се плъзваха по кожата му, показвайки му как да я задоволи.
„О-о-о, сякаш чу гласът й, ти си бил истински красавец! Ако някога ти се дояде още овесена каша, намини да ме видиш, когато мъжът ми не е вкъщи.“
Колко омърсен се бе почувствал след това! Така използван!
През следващите няколко години прекара повече нощи, свивайки се в сенките, вместо изтегнат в топли легла, защото просто не бе в състояние отново да плати тази цена, за да получи нещо за хапване и мимолетно удобство.