А ако някога си възвърнеше свободата, не искаше да…
Джулиън стисна очи. Изобщо не можеше да си се представи в този свят. Той бе прекалено различен. Твърде странен.
— Свърши ли?
Джулиън вдигна поглед и видя, че Грейс стои до него, протегнала ръка, за да вземе купичката му.
— Да, благодаря ти — отвърна той и й я подаде.
— Ще си взема един бърз душ. Връщам се след няколко минути.
И тя се отдалечи, а Джулиън се загледа след нея, задържайки поглед върху голите й крака. Вече усещаше вкуса на кожата й върху езика си и долавяше сладкото ухание на тялото й. Напълно го бе обсебила. И не беше само заради проклятието. Имаше нещо повече. Нещо, срещу което никога досега не се бе изправял.
За първи път от две хилядолетия насам, той отново се почувства като мъж, а заедно с това го завладя такъв копнеж, че чак го заболя. Желаеше я. С цялото си същество. И искаше любовта й.
Тази мисъл здравата го разтърси.
Ала беше вярно. От детството си не бе жадувал толкова силно някой да го прегърне любящо и да му каже, че го обича, не заради нечия магия, а защото наистина бе така.
Той се облегна назад и изруга. Кога най-сетне щеше да се научи! Родил се бе, за да страда. Нали това се бе опитала да му каже делфийската пророчица.
— Ще страдаш така, както никой мъж не е страдал някога.
— А ще бъда ли обичан?
— Не и в този живот.
Беше си тръгнал съкрушен от нейното пророчество, ала дори тогава не бе подозирал колко мъчения му предстои да преживее.
„Син е на Афродита, богинята на любовта, ала дори тя не може да търпи присъствието му.“
Истината го накара да потръпне от болка. Грейс никога нямаше да го обикне. Никой никога нямаше да го обикне. Писано му бе да страда вечно. А най-ужасното бе, че съдбата му притежаваше трагичната способност да заразява онези, които го заобикаляха. Мъчителна болка го преряза само при мисълта, че нещо лошо може да сполети Грейс. Не биваше да го допусне. На всяка цена трябваше да я предпази. Дори ако това означаваше да изгуби свободата си.
С тази мисъл Джулиън влезе в къщата и отиде да я намери.
Грейс отми шампоана от очите си и подскочи, виждайки Джулиън да я наблюдава през малката пролука между завесите в банята.
— Изкара ми ангелите! — скара му се тя.
— Извинявай.
Само по боксерки, той стоеше до масивната вана, облегнат в съвсем същата поза, която имаше в книгата. Беше извил рамене назад за опора, ръцете му почиваха от двете му страни.
Грейс облиза устни при вида на изваяните мускули на гърдите и стомаха му, а после плъзна поглед надолу, към червено-жълтите боксерки. Е, дотук беше с нейната теория, че никой не можеше да изглежда добре в боксерки. В действителност не й достигаха думи да опише колко страхотно изглеждаше Джулиън в тях. А дяволитата, леко саркастична усмивка, бе в състояние да разтопи сърцето и на най-непристъпната жена. Беше невероятно привлекателен.
Внезапно Грейс си даде сметка, че е напълно гола.
— Трябва ли ти нещо? — попита тя и закри гърди с кесията за баня.
За нейно огромно изумление, Джулиън събу боксерките си и влезе във ваната при нея.
Властното му мъжко присъствие я обгърна и мозъкът й сякаш се втечни. Невероятната му усмивка играеше в крайчеца на устните му, готова всеки момент да ги извие нагоре и да разкрие прекрасните му трапчинки. Сърцето на Грейс заби учестено, тръпки разтърсиха цялото й тяло.
— Исках просто да те погледам — гласът му беше нисък и ласкав. — Имаш ли представа как ми действа, когато те видя да прокарваш ръце по голите си гърди?
Ако се съдеше по размера на ерекцията му, май можеше да се досети.
— Джулиън…
— Ммм?
Той се приведе към нея и Грейс напълно забрави какво се канеше да каже. Ледени тръпки пробягаха по гръбнака й, когато езикът му опари кожата й. Тя простена под двойната наслада от допира на ръцете му и милувката на топлата вода, която се стичаше по тялото й. Като в някаква мъгла усети как Джулиън свали кесията от гърдите й и пое една от тях в устата си. Тя изстена от удоволствие, когато езикът му започна да описва кръгове около щръкналото й зърно и да го дразни леко, възпламенявайки я цялата.
Джулиън бавно я спусна във ваната, така че тя се облегна на извитата й стена. Контрастът между хладния порцелан, който докосваше гърба й, и топлината на неговото тяло, докато водата обливаше и двамата, я възбуди по начин, какъвто тя не бе и сънувала. Никога досега не бе оценявала по достойнство размера на огромната старовремска вана, ала в този миг не би я заменила за нищо на света.