— Знам — каза тя с глас, натежал от едва сдържани сълзи, и като обви ръце около силните му рамене, го притисна до себе си. За нейно огромно изумление, той опря буза о нейната.
Прегърнати така, те дълго мълчаха. Най-сетне Джулиън се отдръпна.
— По-добре да спрем, преди…
Не довърши, ала не беше необходимо. Грейс вече бе видяла какви можеха да бъдат последиците и нямаше никакво желание да види повторение на разигралото се преди малко. Тя го остави в банята и отиде да се облече.
Джулиън бавно излезе от ваната и се избърса с една хавлия. Чу как Грейс отвори вратата на втория си дрешник и начаса образът на голото й тяло нахлу в съзнанието му. Смазваща вълна от желание се разби в него с такава сила, че едва не го запрати на пода.
Пръстите му се вкопчиха в умивалника, докато се бореше със себе си.
— Повече не мога да живея по този начин! Като че ли съм някакъв звяр.
Вдигна очи и в огледалото пред себе си видя баща си. Изпълни го ненавист. И до днес усещаше жилещата болка на камшика, с който баща му го налагаше, докато той вече не издържаше.
„Да не си посмял да заплачеш, красавецо. Никакво хленчене. Може и да си роден от богиня, ала живееш в този свят, където никой не глези такива момченца като теб.“
И за кой ли път видя омразата върху лицето на баща си, докато той го блъскаше на земята и го сграбчваше в задушаваща хватка. Джулиън се дърпаше, съпротивляваше се с всички сили, ала едва на четиринайсет години все още бе твърде млад и твърде неопитен, за да се отскубне от железните ръце на пълководеца.
С лице, разкривено от презрителна усмивка, баща му прокара острието на камата си по бузата му, разсичайки я до костта. И всичко това само защото бе уловил жена си да оглежда Джулиън, докато се хранеха.
„Да я видим дали ще продължи да въздиша по теб сега.“
Пулсиращата болка от порязването бе нетърпима, а кръвта не спря през целия ден. На другата сутрин от раната нямаше и следа. Гневът на баща му не можеше да се опише с думи.
— Джулиън?
Джулиън подскочи, сепнат от звука на глас, който не бе чувал от две хилядолетия насам.
— Атина?
Дали не му се причуваше? В този миг тя се материализира на прага. Въпреки че дрехите й бяха съвременни, косата й бе пробрана в типичен древногръцки стил, като черните й къдрици се спускаха по раменете. С благ поглед в бледосините очи, тя се усмихна.
— Идвам от името на майка ти.
— Значи все още не иска да ме погледне, така ли?
Атина извърна очи, а на Джулиън му се прищя да избухне в смях. Защо изобщо продължаваше да се надява, че майка му ще поиска да го види? Досега би трябвало да е свикнал.
Атина се заигра с една от черните си къдрици, докато го наблюдаваше с особено, някак печално изражение.
— Искам да знаеш, че щях да ти помогна, ако бях научила за това. Ти беше любимият ми пълководец.
И тогава Джулиън най-сетне осъзна какво се бе случило преди всичките тези години.
— Ти ме използва срещу Приап, нали? — попита той и улови вината в очите й миг преди тя да я скрие.
— Станалото — станало.
Гняв изви устните на Джулиън и той я изгледа свирепо.
— Така ли? Защо ме хвърли в онази битка, след като знаеше, че Приап ме мрази?
— Защото бях сигурна, че ще спечелиш и ненавиждах римляните. Ти беше единственият пълководец, който би могъл да надвие Ливий, както и стана. Никога не съм се гордяла с теб повече, отколкото в мига, когато го обезглави.
В гърдите на Джулиън се надигна горчилка. Не можеше да повярва ушите си.
— Значи сега изведнъж се гордееш с мен!
— Двете с майка ти говорихме с Клото за теб.
Джулиън замръзна. Клото бе мойрата, която предеше нишката на човешките съдби.
— И?
— Ако успееш да развалиш проклятието, можем да те върнем обратно в Македония, в същия ден, когато си бил затворен в книгата.
— Мога да се върна? — повтори Джулиън слисано, неспособен да повярва на ушите си.
— Ала няма да може да се биеш. Направиш ли го, ще промениш хода на историята. Ако те изпратим обратно, трябва да се закълнеш, че ще се оттеглиш във вилата си, далеч от всички.
А, да — винаги имаше някаква уловка. Как изобщо му бе хрумнало дори за миг, че те наистина ще му помогнат!
— И защо?
— Така ще бъдеш в собственото си време. В свят, който познаваш — при тези думи Атина се огледа наоколо. — Ако предпочиташ, можеш да останеш тук. Изборът е твой.
Джулиън изсумтя пренебрежително.