— Страшен избор, няма що.
— По-добре е от нищо.
Нима? Вече не бе сигурен.
— А децата ми? — попита той.
Искаше — не! — нуждаеше се да му възвърнат единствените две същества, които някога бяха означавали нещо за него.
— Знаеш, че не можем да поправим стореното.
Джулиън изруга. Боговете можеха единствено да вземат от него, ала не и да дават. Нито веднъж не бе получил нещо от тях.
Атина посегна и го помилва по бузата.
— Избирай мъдро — прошепна тя и изчезна.
— Джулиън? С кого говориш?
Джулиън примигна, когато Грейс се появи в коридора.
— С никого — отвърна той. — Говорех на себе си.
— О — тя прие лъжата му без никакви въпроси. — Мислех този следобед отново да те заведа във Френския квартал. Може да посетим аквариума. Какво ще кажеш?
— Става — съгласи се Джулиън и излезе от банята.
Грейс сбърчи чело, ала не каза нищо и се запъти към стълбите, а Джулиън отиде в стаята й, за да се облече. Докато се обуваше, забеляза снимките на Грейс, подредени върху скрина. Колко щастлива изглеждаше като дете! Така безгрижна. Особено му хареса една снимка, на която майка й я бе прегърнала през врата и двете се смееха.
В този миг Джулиън осъзна нещо. Независимо колко му се искаше да го направи, не можеше да остане тук с Грейс. Беше му го казала още първата вечер. Тя си имаше свой живот, който не включваше Джулиън.
Не, Грейс не се нуждаеше от някой като него. Някой, който можеше единствено да привлече нежеланото внимание на боговете върху нея. Щеше да развали проклятието и да се възползва от предложението на Атина. Мястото му не беше тук, а в Македония. Сам.
Нещо не беше наред. Грейс го усещаше с цялото си същество, докато отиваха с колата й към Френския квартал. Джулиън седеше до нея и се взираше през прозореца. На няколко пъти се бе опитала да го заговори, ала той не продумваше. Единственото, което й хрумваше, бе, че е потиснат заради случилото се в банята. За мъж, свикнал да държи положението в свои ръце, сигурно бе мъчително да изгуби самоконтрол по такъв начин.
Стигнаха до обществения паркинг и Грейс паркира.
— Ама че жега! — каза тя, когато слезе от колата и се блъсна в стена от тежък, горещ въздух.
Хвърли поглед към Джулиън, който изглеждаше направо зашеметяващо с новите слънчеви очила, които му беше купила. Вече бе започнал да се изпотява.
— Много ли ти е горещо? — попита тя, мислейки си, че сигурно не му е никак лесно, както беше облечен с дънки и тениска.
— Няма да умра от жега, ако това те притеснява — отвърна той язвително.
— Малко сме сприхави, а?
— Съжалявам — каза той и отиде при нея. — Май си го изкарвам на теб, без да си виновна за нищо.
— Няма проблем, не си единственият. Всъщност, това ми е работата.
Тъй като не виждаше очите му, Грейс не можеше да е сигурна дали думите й го бяха развеселили или не.
— Това ли правят пациентите ти?
Грейс кимна.
— Понякога може да стане доста неприятно. Когато ми се разкрещи някоя жена, се понася, но мъжете ме тревожат повече.
— Някога наранявали ли са те?
Закрилническите нотки в гласа му я изненадаха и едновременно с това й стана приятно. Липсваше й това да усеща нечия защита.
— Не, нищо подобно — увери го тя, мъчейки се да прогони напрежението, появило се в тялото му.
Надяваше се така и да си остане за в бъдеще, макар че след обаждането на Родни бе започнала да се пита дали пък той няма да се окаже изключението и да я нарани.
„Не ставай глупава. Само защото изглежда малко страшничък, не означава, че наистина е опасен.“
Лицето на Джулиън си остана сурово.
— Мисля, че трябва да си намериш друго занимание.
— Може би — отвърна тя уклончиво. Нямаше никакво намерение да си сменя професията. — Е, къде искаш да отидем първо?
Джулиън сви безучастно рамене.
— Все ми е едно.
— Тогава нека идем в аквариума. Там поне има климатик.
И като го улови за ръка, тя го поведе натам.
Джулиън не продума нито докато Грейс купуваше билетите, нито докато влизаха в аквариума. Наруши мълчанието си едва когато се озоваха във водния тунел, плод на човешка ръка, който им позволяваше да наблюдават най-различни морски създания в естествения им хабитат.
— Невероятно! — ахна той при вида на огромния скат, който бавно мина над главата му.