Приличаше на малко дете и светналият му поглед сгря сърцето на Грейс. В този миг се обади пейджърът й и тя изруга, виждайки номера. Някой й звънеше от офиса в събота? Колко странно.
Тя изрови мобилния си телефон от чантата и набра номера.
— Здрасти, Грейс — каза Бет от другата страна. — Слушай, звъня ти от офиса. Снощи е имало взлом.
— Не! Кой би сторил подобно нещо?
От вниманието на Грейс не убягна заинтригуваният поглед, който Джулиън й хвърли. Тя му се усмихна малко несигурно, докато слушаше какво й говори Бет Ливингстън, психиатърката, с която тя и Луан деляха един офис.
— Нямам представа. В момента от полицията събират пръстови отпечатъци. Доколкото мога да преценя, не са взели нищо съществено. Ти държеше ли нещо ценно в кабинета си?
— Само компютъра.
— Той е тук. Нещо друго? Пари или нещо такова?
— Не, никога не оставям нищо ценно там.
— Чакай малко, един от полицаите иска да говори с теб.
Грейс изчака и след малко от другия край на линията се разнесе мъжки глас:
— Доктор Алекзандър?
— Да.
— Тук е полицай Олред. Изглежда, че са взели органайзерът ви и няколко досиета. Някаква идея кой може да го е направил?
— Никаква. Искате ли да дойда в офиса?
— Не, мисля, че няма да е необходимо. Просто снемаме отпечатъци. Но ако се сетите за нещо друго, обадете ни се.
С тези думи той върна телефона на Бет.
— Имаш ли нужда от мен? — попита я Грейс.
— Не, няма защо да си правиш труда да идваш. Всъщност е доста скучно.
— Добре тогава. Звънни ми, ако ти потрябвам.
— Добре.
Грейс затвори телефона и го прибра обратно в чантата си.
— Нещо не е наред ли? — попита Джулиън.
— Някой е проникнал с взлом в офиса ми.
Джулиън сбърчи чело.
— Защо?
— Нямам представа — отвърна Грейс и също се намръщи. — Изобщо не ми е ясно на кого му е притрябвал моят органайзер. Откакто миналата пролет си купих палмтоп, дори не го използвам. Същинска мистерия.
— Трябва ли да си тръгваме?
— Не — поклати глава Грейс и го поведе от аквариум на аквариум, като му четеше неразбираемите за него надписи, които описваха всеки вид и естествения му хабитат.
Господи, обожаваше гласа й, когато му четеше. Имаше нещо толкова успокояващо в него. Докато вървяха, той я прегърна през раменете, а тя обви ръка около кръста му и пъхна пръст в гайката на колана му. Жестът й го изпълни с топлина и в този миг той си даде сметка, че живее само за усещането на тялото й близо до своето. Усещане, което му харесваше още повече, когато и двамата бяха голи.
Тя му се усмихна и сърцето на Джулиън заби лудешки. Как успяваше тази жена да се докосне до най-съкровената му същност, както никой друг преди? Всъщност знаеше как. Тя бе първата жена, която го виждаше такъв, какъвто е. Не външния му вид, не тялото му, не воинските му умения. Тя виждаше душата му. Джулиън дори не подозираше, че може да съществува такъв човек. Грейс се държеше с него като с приятел. И искрено искаше да му помогне. Или поне така изглеждаше.
„Това е част от работата й.“
Но така ли беше наистина? Възможно ли бе някой така добър и прекрасен като Грейс наистина да го е грижа за човек като него?
Грейс спря пред поредната табелка. Джулиън застана зад нея и я прегърна през раменете и докато четеше, тя разсеяно го милваше по ръцете.
С тяло, изгарящо от копнеж по нея, той се приведе и опря брадичка в главата й, заслушан в гласа й и загледан в плавните движения на рибите. Уханието й нахлу в ноздрите му и на Джулиън му се прииска да са си у дома, за да може да свали дрехите й. Дори не помнеше кога за последен път бе пожелавал някоя жена така силно, както желаеше Грейс. Всъщност, май никога не бе пожелавал никоя така, както нея. Жадуваше да се изгуби в нея. Да почувства как ноктите й се забиват в гърба му и да чуе вика, откъснал се от гърдите й, когато я докараше до върха на екстаза.
Боговете да са му на помощ, тя наистина му бе влязла под кожата! А това го плашеше. Защото тя се бе превърнала в част от него, която можеше да му причини болка, каквато не бе изпитвал никога в живота си.
Тя, единствена, можеше да го прекърши.
Беше почти един часът, когато най-сетне си тръгнаха от аквариума. В мига, в който се озоваха в жегата навън, Грейс, както винаги в дни като този, се запита как ли бяха живели хората преди изобретяването на климатика. Тя погледна към Джулиън и се усмихна. Най-сетне някой, който можеше да й отговори.