Джулиън я изгледа сърдито.
— Никой не знае — отвърна Бен. — Това е една от най-големите загадки на Древния свят. Имаме пълководец, когото никой не може да победи в битка, а ето че един ден, когато е само на трийсет и две години, той изчезва безследно. — Бен тупна по масичката на Селена. — За последно бил видян при битката за Конджара. С един брилянтен ход той надхитрил Ливий и го накарал да напусне непревземаемата си позиция. Това е една от най-съкрушителните загуби в римската история.
— Кого го е грижа! — изръмжа Джулиън.
И този път Бен не му обърна внимание и продължи:
— Говори се, че след битката Джулиън изпратил послание на Сципий Млади, в което казвал, че е негов ред и че е дошло време да си плати за своята победа над македонците. Ужасен, Сципий се отказал от служба в Македония и отишъл да се бие в Испания. Бен поклати глава. — Ала Джулиън изчезнал, преди да успее да изпълни заплахата си. Открили семейството му, избито до крак, в къщата му. И точно тук става интересно — при тези думи Бен погледна към Селена. — Македонците твърдят, че по време на битката Джулиън бил смъртно ранен от Ливий и когато се върнал у дома си, раздиран от нечовешка болка, собственоръчно избил семейството си, за да не допусне враговете му да ги вземат в плен. Римските източници пък твърдят, че Сципий изпратил неколцина от воините си, за да нападнат Джулиън посред нощ. Смята се, че той паднал убит заедно с останалите членове на семейството си. Тялото му било посечено, а парчетата — скрити.
Джулиън направи пренебрежителна физиономия.
— Един страхливец и насилник като Сципий никога не би се осмелил да м…
— Е — обади се Грейс, прекъсвайки го, преди да се е издал. — Времето си го бива, а?
— Сципий не е бил страхливец — каза Бен на Джулиън. — Никой не може да оспори победите му в Испания.
Грейс видя как в очите на Джулиън припламна ненавист, ала Бен не забеляза нищо.
— Млади човече, пръстенът ви е направо безценен. Умирам си да разбера как някой е успял да се сдобие с него. И като стана дума за това, човек убивам, за да науча какво се е случило с истинския му притежател.
Грейс и Селена се спогледаха неловко. Суха усмивка изви устните на Джулиън.
— Джулиън Македонски си навлякъл гнева на боговете и бил наказан за своята дързост.
— Е, предполагам, че това е едно от възможните обяснения — каза Бен; в същия миг алармата на телефона му иззвъня. — По дяволите, трябва да отида да прибера жена си.
Той се изправи и протегна ръка на Джулиън.
— Така и не се запознахме, както подобава. Аз съм Бен Луис.
— Джулиън — отвърна Джулиън и стисна ръката му.
Бен се разсмя. Поне докато не си даде сметка, че Джулиън не се шегува.
— Наистина ли?
— Може да се каже, че нося името на македонския генерал.
— Баща ви трябва да е бил като моя. Запален по всичко гръцко.
— Всъщност, той беше предан на Спарта.
Бен се засмя още по-гръмогласно и погледна към Селена.
— Защо не го доведеш на следващата сбирка на клуб „Сократ“? Нямам търпение да го представя на останалите. Не се случва често да срещна някой, който познава древногръцката история почти толкова добре, колкото и аз. Беше ми приятно — обърна се той към Джулиън, преди да се сбогува със Селена: — Ще се видим по-късно.
— Е — каза Селена на Джулиън, когато Бен потъна в тълпата. — Ти, приятелю, току-що постигна непостижимото — впечатли един от водещите познавачи на Древна Гърция в страната.
Джулиън явно не го бе грижа, ала същото не можеше да се каже за Грейс.
— Лейни, мислиш ли, че Джулиън би могъл да стане преподавател, след като развалим проклятието? Мислех си, че може да…
— Недей, Грейс — прекъсна я Джулиън.
— Защо? Ще имаш нужда от нещо…
— Няма да остана тук.
Студеното, безстрастно изражение, изписало се по лицето му, бе съвсем същото, което имаше и в първата нощ, след като Грейс го призова. И то й подейства като шамар.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя.
Джулиън извърна очи.
— Атина ми предложи начин да се върна у дома. След като разваля проклятието, тя ще ме изпрати обратно в Македония.
Грейс усети, че не може да си поеме дъх. Струваше й се, че ще умре.
— Разбирам. Значи смяташ да използваш тялото ми и да си тръгнеш? — каза тя със свито гърло. — Поне след това няма да имам нужда от Селена, за да ме откара вкъщи.
Джулиън потръпна, сякаш му беше ударила плесница.