От друга страна, дори на нея можеше да й дотегне от шоколад, ако изядеше твърде много. А ако се съдеше по начина, по който жените реагираха при вида на Джулиън, той сигурно отдавна се бе преситил от тях. Но най-лошото бе, че в момента изглеждаше адски разтревожен.
Селена се чувстваше ужасно заради онова, което бе причинила и на двамата. Идеята й се бе сторила направо превъзходна, ала сега съжаляваше, че не бе обмислила нещата малко по-добре. Но откъде можеше да знае за миналото на Джулиън? Само ако името му й се бе сторило познато. Но нейната специалност беше Гърция от Бронзовата епоха, което дори по времето на Джулиън бе древна история.
Най-много се срамуваше от това, че изобщо не бе помислила за мъжа в книгата като за човешко същество. Сякаш той беше като един от онези духове, затворени в бутилка — без минало и без чувства. Човече, когато оплескаше нещо, винаги го правеше със замах!
Поклащайки глава, тя видя как Джулиън отклонява предложението на една привлекателна червенокоса мадама. Ама той наистина бе същински магнит за естроген!
Селена приключи с клиента си и след като изчака няколко минути, Джулиън се доближи до масичката й.
— Заведи ме при Грейс.
Това не беше молба. Всъщност, Селена бе сигурна, че тонът му бе абсолютно същият, с който бе заповядвал на войниците си да заемат позиции.
— Тя каза…
— Не ме интересува какво каза тя. Трябва да я видя.
Селена уви тестето карти в черния копринен шал. Какво пък! Сякаш имаше нужда от най-добра приятелка.
— Щом ти е омръзнал животът.
— И още как — промърмори Джулиън толкова тихо, че Селена не бе сигурна дали го е чула правилно.
Той й помогна да затвори щанда и да откара количката до навеса, който бе наела, за да я прибира. Много скоро вече пътуваха към дома на Грейс.
Когато паркираха пред къщата й, Грейс тъкмо прибираше багажа си в колата.
— Здрасти, Грейси — обади се Селена. — Къде отиваш?
Грейс хвърли гневен поглед към Джулиън.
— Заминавам за няколко дни.
— Къде? — попита Селена, ала Грейс не отговори.
Джулиън слезе от колата и се запъти право към нея. Щеше да оправи нещата, независимо какво щеше да му струва това. Грейс метна един обемист сак в багажника и понечи да се отдалечи, ала Джулиън я сграбчи за ръката.
— Не отговори на въпроса й.
Грейс се отскубна.
— И какво ще направиш, ако не отговоря — ще ми дръпнеш един бой? — присви очи тя. — Жлъчният й тон го накара да потръпне. — А после се чудиш защо искам да си тръгна!
И тогава той ги видя — сълзите, които блестяха в очите й, и които тя отчаяно се мъчеше да преглътне. Заболя го.
— Съжалявам, Грейс — прошепна той и я помилва по бузата — Не исках да те нараня.
Грейс видя разкаянието и копнежа, които се редуваха върху лицето му. Допирът му бе така топъл и ласкав. За миг почти бе готова да повярва, че Джулиън държи на нея.
— Аз също съжалявам — прошепна тя. — Знам, че вината не е твоя.
Джулиън се изсмя горчиво.
— Всъщност аз съм виновен за всичко в тази гадна история.
— Хей? Нещата между вас наред ли са вече? — обади се Селена.
Джулиън впи в Грейс поглед, чиято настойчивост я накара да потрепери.
— Искаш ли да си отида? — попита той.
Не, не искаше. И точно в това беше проблемът. Изобщо не искаше той да си тръгва. Никога вече. Грейс взе ръцете му в своите и ги свали от лицето си.
— Всичко е наред, Селена.
— В такъв случай аз ще си вървя. Чао.
Грейс почти не я чу — Джулиън приковаваше цялото й внимание.
— Е, накъде бе тръгнала? — попита той.
За първи път, откакто полицаите си бяха отишли, Грейс усети, че може да си поеме дъх. С появата на Джулиън целият й страх се бе изпарил като мъгла под лъчите на слънцето. Чувстваше се в пълна безопасност.
— Помниш ли Родни Кармайкъл, за когото ти разказах? — попита тя.
Джулиън кимна.
— Малко по-рано беше тук. Той… той ме безпокои.
Ледената ярост, изписала се по лицето му, я изуми.
— Къде е сега?
— Не знам. Изчезна, когато дойде полицията. Ето защо смятах да се махна. Канех се да отседна в някой хотел.
— Още ли искаш да си тръгнеш?
Грейс поклати глава. С Джулиън до себе си не се боеше от нищо.
— Ще взема сака ти.