И той го извади от колата и затвори багажника, а после двамата с Грейс влязоха в къщата.
Прекараха остатъка от деня в тихо усамотение. Вечерта ги завари на пода пред дивана, облегнати върху купчина възглавници.
Грейс лежеше с глава на корема му и четеше на глас „Литър Пан“, като се опитваше да не обръща твърде много внимание на прекрасното му ухание. И прекрасното усещане на тялото му под нея. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не се обърне и най-подробно да проучи с устни стегнатите му гърди.
Загледан в нея, Джулиън бавно прокара пръсти през косата й. Как само я изгаряше допирът му! Как я изпълваше с желание да разкъса дрехите му и да вкуси всеки сантиметър от тялото му.
— Край — прочете тя и затвори книгата.
Пламенният му поглед я остави без дъх. Тя се протегна, притискайки се едва забележимо до него.
— Искаш ли да ти почета нещо друго?
— Да, моля те. Гласът ти ми действа толкова успокояващо.
Грейс го изгледа продължително и се усмихна. Дори не помнеше кога за последен път нечий комплимент й бе въздействал така силно.
— Повечето ми книги са в спалнята — каза тя и се изправи. — Ела, нека ти покажа моята съкровищница и да видим какво ще си харесаме.
Джулиън я последва на горния етаж и когато влязоха в стаята й, Грейс не пропусна да забележи пламенния, изпълнен с копнеж поглед, който той отправи първо към леглото й, а после към нея.
Тя обаче реши да не му обърне внимание и отвори вратата на просторния си дрешник. След това запали лампата и с обич прокара ръка по лавиците, които баща й собственоръчно бе изработил преди толкова много години.
Колко бе смешен, докато сглобяваше етажерките с помощта на най-добрия си приятел. И двамата бяха учени, така че здравата бяха оплескали всичко и още преди да довършат работата си, успяха да посинят два от ноктите на баща й. Майка й се шегуваше с баща й и го наричаше своя майстор Несръчко, ала той не се сърдеше, а изражението, с което подреди книгите й върху етажерките, когато най-сетне ги довърши, бе нещо, което Грейс никога нямаше да забрави.
Как само обожаваше стаята си. Именно тук най-силно чувстваше обичта на родителите си. Тук идваше винаги, когато искаше да избяга от болката или проблемите, които я измъчваха.
Всяка книга в дрешника бе специален спомен и до една значеха много за нея. Върху една лавица вляво стоеше „Шана“ — книгата, която я бе накарала да се пристрасти към любовните романи. „Вълчето“, което я бе въвело в света на научната фантастика. А ето я и най-първата й мистерия от Шарън Малкълм.
Старите романи на родителите й също бяха тук, заедно с три екземпляра от учебниците, които баща й бе написал преди тя да се роди. Това бе нейното светилище и освен родителите й, Джулиън бе единственият, прекрачвал някога прага му.
— Явно доста отдавна събираш книги — отбеляза той при вида на пълните рафтове.
Грейс кимна.
— Те бяха най-добрите ми приятели, докато растях. Мисля, че любовта към четенето е най-големият подарък, който съм получила от родителите си.
Тя вдигна „Питър Пан“.
— Била е на баща ми, когато е бил малък. Това е най-скъпото, което притежавам.
Тя върна книгата на мястото й и извади „Черния красавец“.
— Майка ми често ми я четеше на глас — каза тя и продължи нататък, точно като някой екскурзовод. — „Аутсайдерите“ — прошепна тя благоговейно. — Това беше любимата ми книга в гимназията. О, ето я и „Може ли да съдите родителите си за родителска небрежност?“.
Джулиън се разсмя.
— Виждам, че наистина означават много за теб. Цялата грееш.
Нещо в погледа му й подсказа, че си представя и друг начин, по който би могъл да я накара да грейне. Преглъщайки при тази мисъл, Грейс се обърна и се зарови в етажерката вдясно, където държеше класическите си произведения, докато Джулиън продължи да разглежда книгите вляво.
— Какво ще кажеш за тази? — попита той, изваждайки един от историческите й любовни романи.
Грейс се засмя нервно при вида на полуголата двойка, вплетена в страстна прегръдка на корицата.
— Ъъъ, не, не мисля, че е добра идея.
Джулиън погледна към корицата и едната му вежда подскочи.
— Добре де — каза Грейс и взе книгата от ръката му. — Разкри срамната ми тайна. Пристрастена съм към историческите любовни романи. Само че последното, от което се нуждаеш сега, е да ти чета на глас някоя страстна любовна сцена.
Погледът му се спря върху устните й.
— Лично аз предпочитам да изиграем някоя страстна сцена — прошепна той и застана пред нея.