Грейс обви ръка около шията му и го привлече към себе си. Допирът й бе неописуемо успокояващ. Така топъл. И го изпълваше с такава болезнена самота.
— Как се казваше?
Джулиън преглътна мъчително. Не беше изричал имената на децата си от деня, в който те умряха. Не беше се осмелявал, ала наистина искаше да го сподели с нея.
— Автолик. А дъщеря ми се казваше Калиста.
В усмивката й се долавяше печал, сякаш и тя споделяше болката му от загубата им.
— Имали са красиви имена.
— Самите те бяха красиви деца.
— Изобщо не се съмнявам, ако поне малко са приличали на теб. Това бе най-милото нещо, което му бяха казвали някога.
Джулиън зарови пръсти в косата й и остави копринените кичури да изпълнят шепата му. Затвори очи и му се прииска да можеше завинаги да остане така. Внезапно го връхлетя смазващ страх да не я изгуби. Никога не му бе ставало приятно при спомена за ада, който го очакваше между страниците на книгата, ала мисълта, че никога вече няма да я види, че никога вече няма да усети сладкото ухание на кожата й, че никога вече няма да почувства топлината на бузата й под ръката си…
Това бе повече, отколкото беше в състояние да понесе. Всемогъщи богове, а той наричаше изтърпяното досега проклятие!
Грейс се отдръпна, целуна го лекичко по устните и взе книгата. Джулиън преглътна. Тя искаше да го спаси и за първи път от векове насам, той също искаше да бъде спасен.
Плъзна се малко по-надолу, така че Грейс да може да се облегне на него както преди. Харесваше му, когато тя бе там. Приятно му бе да усеща косата й, разпиляна по ръцете и гърдите му. Останаха на пода до малките часове на нощта, Джулиън — заслушан как тя му чете за Одисей и Ахил.
Виждаше, че тя започва да се уморява, ала въпреки това продължаваше да му чете. Часовникът удари три. Грейс се прозя и отгърна следващата страница. Опитваше се да държи очите си отворени, като примигваше често-често, ала накрая умората я надви и тя заспа.
Усмихнат, Джулиън внимателно издърпа томчето от ръцете й и го постави настрани, а после положи длан върху бузата й и се загледа в нея. Не му се спеше. Не искаше да се лиши дори от една секунда, в която можеше да е с нея. Да я гледа. Да я докосва. Да я поглъща с всичките си сетива. И завинаги да я съхрани в себе си. Никога досега не бе прекарвал нощта по този начин — легнал удобно до жена, без тя алчно да опипва тялото му и да настоява той да я докосва и да бъде в нея.
В неговия свят мъжете и жените не прекарваха много време заедно. Когато си беше вкъщи, Пенелопа рядко разговаряше с него. Всъщност тя никога не бе проявила почти никакъв интерес към него. В нощите, когато той пожелаеше присъствието й, тя не го отблъскваше, ала също така не търсеше допира му сама. Винаги бе успявал да изтръгне пламенен отговор от тялото й, ала не и от сърцето й.
Джулиън прокара пръсти през самуреночерната коса на Грейс, наслаждавайки се на начина, по който тя обгърна ръката му. Погледът му падна върху пръстена, който проблясваше матово. Стори му се, че го вижда облян в кръв. Че усеща как металът се впива в плътта му, когато вдигнеше меча си по време на битка. Някога пръстенът означаваше всичко за него, а и определено не го бе получил даром. Заплатил бе за него с потта на челото си и раните по тялото си. Платил бе висока цена за него, ала си струваше.
Така за известно време се бе радвал ако не на любов, то на уважение. В живота му на смъртен пръстенът бе всичко за него.
Въздъхвайки, Джулиън облегна глава на дивана и затвори очи. Когато най-сетне заспа, не видя лица от своето минало. Онова, което му се присъни, бяха две светлосиви очи, които се смееха заедно с него, и кичури черна коса, разпилени по гърдите му, докато един топъл, мек глас му четеше думи, които бяха едновременно познати и някак чужди.
Грейс се събуди и бавно се протегна. Отвори очи и с изненада установи, че главата й почива върху стомаха на Джулиън. Дясната му ръка бе заровена в косата й и по дълбокото му, равномерно дишане разбра, че той още спи. Вдигна поглед. Отпуснат в съня си, той имаше толкова момчешки вид.
Внезапно Грейс си даде сметка, че този път кошмарът му не се бе завърнал. Джулиън беше спал непробудно през цялата нощ. Усмихвайки се, тя се изправи предпазливо, като се опитваше да не го събуди. Безуспешно. В мига, в който се отдръпна от него, той отвори очи и страстният му поглед я възпламени.
— Грейс — прошепна той.
— Не исках да те събудя.
— Няма нищо.