Грейс се замисли.
— Предполагам, че не.
Докато стигнат до „Бърбън Стрийт“, улицата вече гъмжеше от обичайната неделна следобедна тълпа. Грейс започна да си вее, борейки се с душната жега.
Погледът й бе привлечен от Джулиън, който изглеждаше страхотно, дори когато се потеше. Влажната му коса падаше на прекрасни къдри около лицето му, а с тези слънчеви очила… майко мила!
Страхотният му външен вид бе допълнително подсилен от бялата тениска, която очертаваше широките му рамене и плочките на стегнатия му корем. Грейс плъзна очи по копчетата на дънките, като си мислеше, че щеше да е по-добре да му бе избрала някой по-широк модел. Ала при неговата самоуверена, съблазнителна походка, Грейс се съмняваше, че и най-торбестият чифт дънки би могъл да скрие първичния му сексапил.
Минаха покрай един стриптийз клуб и Джулиън забави крачка. Е, трябваше да му го признае — не зяпна полуголите жени на витрината с отворена уста, ала определено бе поразен.
Взирайки се в Джулиън така, сякаш искаше да го схруска, стриптийзьорката прехапа пълните си устни и предизвикателно прокара език по тях, а после плъзна ръце по гърдите си и го помами с пръст.
Джулиън се извърна.
— Никога не си виждал нещо такова, нали? — попита Грейс, мъчейки се да скрие неудобството си от държанието на жената, както и облекчението си от реакцията на Джулиън.
— Рим — отвърна той простичко.
Грейс се разсмя.
— Не е бил чак толкова упадъчен, нали?
— Ще останеш изненадана. Тук поне няма оргии по… — Джулиън така и не довърши, защото в този миг видяха една двойка, която се натискаше в ъгъла. — Няма значение.
Грейс се засмя.
— О-о-о, миличък — обади се една проститутка, докато минаваха покрай следващия клуб. — Влез вътре и ще те оправя без пари.
Джулиън поклати глава и продължи напред, без дори да забави крачка.
Грейс го улови за ръката и го накара да спре.
— Жените и преди проклятието ли се държаха по този начин?
Той кимна.
— Точно затова Кириан беше единственият ми приятел. Останалите мъже не понасяха вниманието, с което жените ме отрупваха и начина, по който ме преследваха навсякъде, мъчейки се да пъхнат ръце под доспехите ми.
Грейс се замисли върху думите му.
— Сигурен ли си, че никоя от тях не те е обичала?
Джулиън я погледна насмешливо.
— Любов и похот не са едно и също. Как може да обичаш някого, когото не познаваш?
— Предполагам, че си прав — призна Грейс и двамата продължиха по улицата. — Е, разкажи ми повече за този твой приятел. Защо не е имал нищо против, че жените ти се лепят така?
Джулиън се усмихна, разкривайки трапчинките си.
— Кириан бе така безумно влюбен в съпругата си, че за него не съществуваше друга жена. В неговите очи аз не бях съперник.
— Някога запозна ли се с нея?
Джулиън поклати глава.
— Макар никога да не го изрекохме на глас и двамата знаехме, че не би било добра идея.
Грейс видя как изражението му се промени. Спомняше си Кириан, сигурна бе тя.
— Обвиняваш себе си за онова, което го е сполетяло, нали?
Джулиън стисна зъби, чудейки се какво ли е изпитал Кириан, когато римляните са го заловили. Като знаеше колко много римляните искаха да се докопат до тях двамата, не желаеше дори да си представя какво му бяха причинили, преди да го убият.
— Да — отвърна той тихо. — Знам, че вината е моя. Ако не бях разярил Приап, щях да помогна на Кириан да ги победи.
Освен това изобщо не се съмняваше, че до голяма степен Кириан сам бе предопределил съдбата си, проявявайки глупостта да се сприятели с него.
Джулиън въздъхна.
— Един блестящ живот — прахосан напразно. Ако се бе научил да обуздава своето безразсъдство, един ден от него щеше да излезе превъзходен владетел.
При тези думи той взе ръката й в своята и лекичко я стисна. Възцари се мълчание, през което Грейс се мъчеше да измисли как да го ободри.
Когато стигнаха до вуду музея на Мари Лаво, Грейс го издърпа вътре и докато двамата обикаляха малкия музей, се зае да му обяснява произхода на вудуто.
— О-о-о — каза тя и взе една мъжка вуду кукла. — Искаш ли да го облечем като Приап и да забием малки иглички в него?
Джулиън се засмя.
— Не предпочиташ ли да си представим, че е Родни Кармайкъл?
Грейс потисна една усмивка.
— Е, това не би било особено професионално от моя страна, нали? Но идеята определено звучи примамливо.