— И се справяш забележително добре.
Преди Джулиън да успее да отговори, телефонът на Грейс иззвъня. Изсумтя недоволно, но все пак го извади. Който и да бе, дано имаше нещо адски важно да й съобщи, помисли си тя, докато отговаряше.
— Грейс?
Гласът на Родни Кармайкъл й подейства като шамар.
— Господин Кармайкъл, откъде имате този номер?
— Беше в адресната ти книга. Минах да те видя, ала ти не си беше вкъщи — той въздъхна. — Ас такова нетърпение очаквах да се срещнем днес. Все още трябва да проведем онзи разговор. Но няма нищо. Мога аз да дойда при теб. Пак ли си във Френския квартал при твоята приятелка, гледачката?
Прониза я страх.
— Откъде знаете за нея?
— Много неща знам за теб, Грейс. Хмммм — дишането му изпълни слушалката. — Например че слагаш изсушени розови листенца в чекмеджето с бельото си.
Грейс се вцепени, а ръцете й затрепериха. Ужасът й започна да взема титанични размери.
— Да не сте в къщата ми?
От другия край на слушалката чу отваряне и затваряне на чекмеджета. Внезапно се разнесе ругатня.
— Ти, кучко! — изръмжа Родни. — Кой е той? С кого спиш, по дяволите?
— Как…
Разговорът прекъсна.
Грейс трепереше толкова силно, че едва успя да затвори телефона.
— Какво има? — попита Джулиън с набраздено от тревога чело.
— Родни Кармайкъл е в къщата ми — каза тя с усилие и незабавно се обади в полицията.
— Чакайте ни пред къщата — каза полицаят. — Каквото и да правите, не влизайте вътре, преди да сме дошли.
— Добре.
Джулиън взе ръцете й в своите.
— Цялата трепериш.
— А ти как мислиш? Само защото някакъв психар се е промъкнал в къщата ми, души бельото ми и ме нарича с разни имена? Това изобщо не е основателна причина да треперя!
Закрилническият поглед на дълбоките му сини очи й подейства успокоително.
— Нали знаеш, че няма да допусна никой да ти стори зло? — каза той и още по-силно стисна ръцете й.
— Оценявам загрижеността ти, Джулиън, ала този мъж е…
— … мъртъв, ако само те доближи. Знаеш, че няма да те оставя.
— Не и до следващото пълнолуние.
При тези думи той извърна очи и Грейс разбра, че е права.
— Всичко е наред — храбро каза тя. — Мога да се справя с това, наистина. От години се оправям сама. Той не е първият клиент, който ме тормози, и се съмнявам, че ще бъде последният.
От очите на Джулиън изскочиха искри, когато погледът му срещна нейния.
— Колко точно от тези хора те тормозят?
— Това е мой проблем, не твой.
Джулиън изглеждаше така, сякаш му идеше да я удуши.
Грейс пристигна пред къщата едновременно с полицията.
Младият, набит полицай хвърли изпълнен с подозрение поглед на Джулиън.
— Този кой е?
— Приятел — отвърна Грейс.
Полицаят протегна ръка.
— Добре, дайте ми ключовете, за да претърся къщата. Полицай Рейнолдс ще остане с вас, докато приключа.
Грейс послушно му подаде връзката ключове и се загледа след него, като си гризеше ноктите.
„Дано Родни още да е там!“
Ала него го нямаше. Полицаят се показа много скоро, поклащайки глава.
— По дяволите! — тихо изруга Грейс.
Полицай Рейнолдс я отведе до къщата, а Джулиън вървеше на около крачка след тях.
— Ще ви помоля да огледате вътре и да ни кажете дали липсва нещо.
— Много ли е разхвърлял? — попита Грейс.
— Само в спалните.
С натежало сърце, Грейс влезе в къщата и се качи на горния етаж.
Джулиън вървеше след нея, гледайки скованите й движения. Лицето й беше толкова бледо, че луничките й още повече изпъкваха. Искаше му се да убие мъжа, който й бе причинил това. Никоя жена не биваше да се страхува така, особено пък в собствената си къща.
Когато стигнаха на горния етаж, Джулиън видя, че вратата на последната стая в коридора е открехната. Грейс изтича натам.
— Не!
Джулиън се втурна след нея. Скръбта, изписала се по лицето й, го изпълни със сляпа ярост. Болката й прониза гърдите му, сякаш бе негова.
Сълзи се стичаха по бузите на Грейс, докато погледът й обхождаше пълния безпорядък, който цареше в стаята. Леглото бе разхвърляно, чекмеджетата бяха извадени, а съдържанието им — разпиляно по пода. През стаята сякаш бе минал ураган.
Джулиън сложи ръка на рамото й, за да я утеши.
— Как е могъл да стори това с тяхната стая! — промълви Грейс.