— Тяхната? — попита полицай Рейнолдс. — Мислех, че живеете сама.
— Така е. Това беше стаята на родителите ми, преди да починат.
Не можеше да повярва на очите си. Да тормози нея беше едно, ала защо бе сторил това!
Погледът й обходи разпилените дрехи… дрехи, свързани с толкова прекрасни спомени. Ризите, с които баща й ходеше на работа всеки ден. Любимия пуловер на майка й, който Грейс неведнъж бе молила да вземе назаем. Обиците, които баща й бе подарил на майка й за последната им годишнина, преди да загинат. Всичко това — захвърлено на пода, сякаш не струваше и пукната пара.
Ала не и за нея. Това бе единственото, останало й от нейните родители. Ударът бе жесток и я прободе право в сърцето.
— Как е могъл! — повтори тя, обзета от ярост.
Джулиън я взе в обятията си и я притисна до гърдите си.
— Всичко е наред, Грейс — прошепна той в косата й.
Ала това не бе вярно и Грейс се съмняваше дали някога отново всичко щеше да бъде наред. Не можеше да понесе мисълта как онова животно рови из дрехите на майка й. Как смъква чаршафите от леглото им. Как бе посмял!
Джулиън погледна към полицая.
— Не се тревожете — каза той. — Ще хванем този тип.
— И после? — попита Джулиън.
— Това зависи от съда.
Джулиън го изгледа отвратено. Съдилища! Каква полза от тези съвременни съдилища, след като оставяха подобни чудовища да се разхождат на свобода.
— Знам, че ви е трудно — каза полицаят. — Но наистина трябва да продължите, доктор Алекзандър. Трябва да знаем дали е взел нещо.
Грейс кимна.
Джулиън остана смаян от нейната храброст, когато се откъсна от прегръдките му, избърса сълзите си и се залови с бъркотията на пода. Той коленичи до нея, за да е наблизо, ако отново й дотрябва.
След като най-старателно прегледа всичко в стаята, Грейс сложи ръце на гърдите си и погледна към полицая.
— Нищо не липсва — каза тя и отиде в собствената си спалня.
Предпазливо прекрачи прага и се огледа. Положението тук бе същото като в стаята на родителите й. И нейните дрехи, и тези на Джулиън, бяха щателно претърсени. Бельото им бе разхвърляно навсякъде, чаршафите бяха смъкнати от леглото, матракът — изкривен на една страна. Как само й се искаше чудовището да бе открило меча, скрит под леглото и да го бе докоснал. Ето това би било справедливост. Ала Родни не го бе открил, а и щитът на Джулиън си стоеше подпрян на стената там, където го бяха оставили.
Докато преглеждаше пръснатите по пода дрехи, Грейс се чувстваше така осквернена, сякаш гнусните ръце на Родни бяха докоснали тялото й. Изведнъж забеляза, че вратата на дрешника, в който държеше книгите си, е открехната. Със свит стомах тя пристъпи напред и я отвори по-широко. В този миг изпита чувството, сякаш Родни бе изтръгнал сърцето й и безжалостно го бе стъпкал.
— Книгите ми! — прошепна тя.
Джулиън се приближи и усети, че не може да си поеме дъх, при вида на онова, което се разкри пред очите му. Всяка една от книгите й беше разкъсана на парченца.
Грейс се свлече на колене.
— Не и книгите ми!
С разтреперана ръка тя докосна страниците на книгите, които баща й бе написал. Те бяха незаменими. Никога вече нямаше да ги отвори и да чуе гласа му, долетял сякаш от миналото. Никога вече нямаше да разгърне „Черния красавец“ и да си спомни как майка й й чете от него.
Всичко бе унищожено.
С един замах Родни Кармайкъл бе убил родителите й за втори път.
В този миг погледът й попадна върху разкъсаното копие на „Илиада“. Сълзи изпълниха очите й, когато си припомни изражението на Джулиън при вида на книгата. Часовете, прекарани заедно, в които тя му четеше на глас. Те бяха толкова специални. Така вълшебни, докато двамата лежаха пред дивана, погълнати от историята. Това бе тяхното малко царство. Техният личен рай.
— Съсипал ги е до една — прошепна тя. — Господи, трябва да е стоял тук часове наред.
— Госпожо, това са просто…
Джулиън сграбчи полицай Рейнолдс за ръката и го издърпа обратно в стаята.
— За нея не са просто книги! — процеди той през стиснати зъби. — Не омаловажавайте болката й.
— О! — стреснато каза полицаят. — Съжалявам.
Джулиън се върна при Грейс, която ридаеше неудържимо и прокарваше ръце по скъсаните страници.
— Защо го е направил!
Джулиън я вдигна на ръце и я отнесе до леглото. Вкопчена в него толкова отчаяно, че на Джулиън му бе трудно да диша, тя хлипаше така, сякаш сърцето й се късаше. Обзе го безгранично желание да убие онзи, който й бе причинил това.