— Май трябва да ида да пооправя бъркотията.
— Джулиън вече го стори — обади се Бил, който се бе настанил в едно кресло и превърташе каналите по телевизията.
Грейс сбърчи чело.
— Какво? Кога?
— Преди малко беше на горния етаж и оправяше в дрешника.
Слисана от тази информация, Грейс отиде да го търси. Откри го в стаята на родителите си да заличава и последните следи от погрома. Застанала на прага, Грейс видя как той сгъна панталоните на баща й по начин, от който една уважаваща себе си домакиня би се потресла, и ги прибра в чекмеджето.
Гледката на някога легендарния пълководец, който подреждаше къщата й, за да не трябва да го прави тя, я изпълни с нежност. Добротата му я трогна до дъното на душата й.
В този миг Джулиън вдигна очи и срещна погледа й. Загрижеността в сините му очи я сгря дълбоко.
— Благодаря ти.
Джулиън сви рамене.
— Така и така стоях без работа.
Въпреки уж нехайния му тон, в гласа му се прокраднаха нотки, които говореха друго.
— Въпреки това съм ти благодарна.
Грейс пристъпи в стаята и огледа резултата от усилията му.
Със свито гърло, тя положи ръка върху махагоновата табла на леглото.
— Беше на баба ми. Още помня разказите на майка ми за това как дядо го направил за нея. Бил е дърводелец.
Стиснал зъби, Джулиън се загледа в ръката й.
— Трудно е, нали?
— Кое?
— Да приемеш загубата на онези, които обичаш.
Грейс почувства, че това са думи, които идват право от сърцето. От сърцето на баща, който страдаше за децата си. Въпреки че вече не се мяташе в леглото нощем, той все още мълвеше имената им насън и Грейс се запита дали изобщо знае колко често ги сънува. Запита се също колко ли често мислеше за тях през деня и колко ли го болеше от загубата им.
— Да — тихичко отвърна тя. — Ала ти го знаеш по-добре от мен, нали?
Джулиън не отговори.
Грейс се огледа наоколо.
— Предполагам, че е време да продължа напред, но кълна се, че все още чувам гласовете им и усещам присъствието им.
— Това, което усещаш, е любовта им. Тя те сгрява.
— Знаеш ли, мисля, че си прав.
— Хей! — обади се Селена от прага и ги прекъсна. — Бил ще поръча пица. Ще можеш ли да хапнеш малко?
— Мисля, че да — отвърна Грейс.
— Ами ти? — обърна се Селена към Джулиън.
Той хвърли многозначителен поглед на Грейс.
— С удоволствие бих хапнал пица.
Грейс се разсмя, спомнила си как бе поискал пица през нощта, когато го призоваха.
— Добре — каза Селена. — Значи ще ядем пица.
Джулиън подаде на Грейс венчалните халки на родителите й.
— Намерих ги на пода.
Грейс понечи да ги сложи върху тоалетката, ала не можа. Вместо това ги стисна в шепа и за първи път от години допирът им я утеши.
Когато излязоха от стаята, Джулиън понечи да затвори вратата, ала Грейс го спря.
— Не — меко каза тя. — Остави отворено.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
Когато влязоха в нейната стая, видя, че Джулиън бе разтребил и там. Ала гледката на празните рафтове, където някога стояха книгите й, отново разби сърцето й. Този път, когато Джулиън посегна да затвори вратата, тя не му попречи.
Часове по-късно, след като вечеряха, Грейс най-сетне успя да убеди Бил и Селена да си тръгнат.
— Добре съм, наистина — за кой ли път ги увери тя, докато ги изпращаше до вратата, и улови Джулиън за ръката, благодарна за неговото присъствие. — Пък и нали Джулиън е тук.
Селена я изгледа строго.
— Обади се, ако ти потрябва нещо.
— Обещавам.
Все още неспособна да се отпусне напълно, Грейс заключи след тях и двамата с Джулиън се качиха в стаята й.
— Чувствам се толкова уязвима — прошепна тя, когато двамата се вмъкнаха в леглото.
Джулиън я помилва по косата.
— Знам. Просто затвори очи и помни, че съм тук. Аз ще те пазя.
И той обви ръце около нея. Грейс въздъхна, утешена от присъствието му. Никой друг не й бе действал толкова успокояващо, колкото той.
Лежаха така в продължение на часове, докато най-сетне изтощението я надви и тя потъна в сън.
Събуди се с вик, заседнал в гърлото.
— Тук съм, Грейс.
Гласът на Джулиън, долетял зад гърба й, начаса я успокои.
— Слава Богу — прошепна тя. — Сънувах кошмар. Джулиън я целуна по рамото.
— Разбирам.