Тя нежно стисна ръката му, преди да стане и да започне да се приготвя за работа. Докато се обличаше, ръцете й трепереха толкова силно, че не можеше да закопчее ризата си.
— Дай на мен — каза Джулиън и отмести пръстите й настрани, така че да закопчее копчетата вместо нея. — Не трябва да се страхуваш, Грейс. Няма да позволя да те нарани.
— Знам. Знам, че полицаите ще го арестуват и всичко ще свърши.
Без да каже нищо, Джулиън й помогна да довърши тоалета си.
Когато се приготвиха, Грейс подкара към офиса. Стомахът й бе свит на топка, трудно й бе да диша, ала знаеше, че трябва да го направи. Нямаше да позволи на Родни Кармайкъл да контролира живота й. Тя командваше и нямаше да допусне никой друг да го прави вместо нея. Не и без съпротива. Въпреки това бе благодарна за присъствието на Джулиън. То я успокояваше по начин, за който предпочиташе да не се замисля.
— Как се нарича това? — попита той, когато влязоха в големия старинен асансьор на строената в началото на миналия век сграда, където Грейс работеше.
Тя му показа как да придърпа вратата и веднага забеляза, че на Джулиън изобщо не му хареса, когато се озоваха затворени вътре.
— Това е асансьор — обясни тя. — Трябва да натиснеш някое от тези копчета, за да отидеш на етажа, който ти трябва. Аз съм на последния, тоест — на осмия.
И тя натисна старовремското копче. Напрежението на Джулиън стана още по-очевидно, когато асансьорът пое нагоре.
— Безопасно ли е?
Грейс го погледна и любопитно повдигна вежди.
— Да не би мъжът, изправял се безстрашно срещу цели римски армии, да се бои от един асансьор?
Той й хвърли подразнен поглед.
— Римляните ги разбирам, за разлика от това нещо.
Грейс обви ръка около него.
— Няма кой знае какво за разбиране — каза тя и посочи капака на тавана. — От другата страна има кабели, които го движат надолу и нагоре, а там има телефон — тя посочи телефона под таблото с копчетата. — Ако заседнеш в асансьора, трябва само да вдигнеш слушалката и ще бъдеш автоматично свързан с аварийната служба.
Очите на Джулиън потъмняха.
— Често ли засяда?
— Не. Работя тук от четири години и през това време не се е случило нито веднъж.
— Ако не си вътре, откъде ще знаеш дали е заседнал?
— Когато спрат аварийно, асансьорите започват да пищят пронизително. Повярвай ми, ако заседне, няма да остане незабелязано.
Джулиън обходи с поглед просторния асансьор и по пламъчетата в очите му, Грейс разбра, че в главата му се въртят пакостливи мисли.
— Можеш ли да го спреш нарочно?
Грейс се засмя.
— Да, но определено не изгарям от желание да ме хванат на местопрестъплението на работното ми място.
Джулиън сведе глава и лекичко я целуна по бузата.
— Да те заловят на местопрестъплението може да се окаже доста забавно.
Грейс го прегърна. Какво бе това у него, от което веднага й ставаше по-добре? Независимо от всичко, той винаги успяваше да направи нещата по-забавни. По-ведри.
— Ужасен си! — каза тя и неохотно го пусна.
— Така е, но това ти харесва.
Грейс отново се разсмя.
— Прав си, наистина ми харесва.
Вратите се отвориха и тя го поведе към офиса си.
Когато двамата влязоха, Лиса вдигна очи и се ококори. Тя огледа Джулиън от главата до петите и по устните й се разля усмивка.
— Доктор Грейс — закачливо каза тя, като си играеше с кичур от русата си коса. — Гаджето ви е страшно секси.
Грейс поклати глава и ги запозна, а после въведе Джулиън в кабинета си. Той се доближи до прозорците, а тя прибра чантата си в чекмеджето на бюрото и включи компютъра. Изведнъж обаче спря, усетила, че Джулиън я гледа.
— Наистина ли ще прекараш целия ден, като се мотаеш в офиса ми?
Той сви рамене.
— Не е като да имам нещо друго за правене.
— Ще ти доскучае.
— Уверявам те, че съм свикнал да скучая.
Лошото бе, че Грейс знаеше колко богат опит има той в това отношение. Сложи ръка на бузата му и си го представи затворен в книгата — сам и обгърнат от непрогледен мрак.
Повдигна се на пръсти и нежно го целуна.
— Благодаря ти, че дойде с мен днес. Не мисля, че бих могла да се справя без теб.
Той отвърна на целувката й.
— За мен е удоволствие.
В този миг интеркомът избръмча.
— Доктор Грейс, пациентът ви за осем часа е тук.
— Ще чакам отвън — каза Джулиън.