Грейс стисна лекичко ръката му, преди да го пусне да излезе.
През следващия час Грейс почти не обръщаше внимание на пациента си, тъй като можеше да мисли единствено за мъжа, който седеше отвън, и за това колко много означава той за нея. И колко ненавижда идеята той да си отиде.
Когато сесията й свърши, тя изпрати пациента до вратата. Отвън Лиса тъкмо учеше Джулиън да реди пасианс на компютъра.
— Доктор Грейс, знаехте ли, че Джулиън никога досега не е играл пасианс?
Грейс и Джулиън си размениха развеселени усмивки.
— Наистина ли?
Лиса се отдръпна от Джулиън, за да провери бележника с часовете на Грейс.
— Между другото, пациентът в три се обади, за да отмени часа си, а този в девет звънна, за да предупреди, че ще закъснее с няколко минутки.
— Добре — Грейс посочи с палец към вратата. — Докато вие двамата играете, аз ще изтичам до колата, за да си взема лаптопа.
Джулиън вдигна поглед.
— Аз ще отида.
Грейс поклати глава.
— Мога и сама.
В следващия миг Джулиън вече бе заобиколил бюрото на Лиса и стоеше пред Грейс, протегнал ръка за ключовете й.
— Аз ще отида — повтори той с тон, който красноречиво даваше да се разбере, че няма да отстъпи.
Тъй като не искаше да спори, Грейс му подаде ключовете.
— Под седалката на шофьора е.
— Добре, веднага се връщам.
Грейс отдаде чест по войнишки.
Без да се усмихне, Джулиън излезе от офиса и се отправи към асансьора в края на коридора. Посегна да натисне копчето, ала се поколеба. Господи, как ненавиждаше това тясно, квадратно нещо. А идеята да бъде вътре съвсем сам… Огледа се наоколо и видя стълбите. Без да се поколебае дори за миг, той се насочи към тях.
Грейс се мъчеше да открие в куфарчето си досието на Рейчъл, когато изведнъж се сети, че бе забравила няколко папки на задната седалка на колата си.
— Къде ми е акълът? — скара се тя сама на себе си, макар че всъщност отлично знаеше отговора — мислите й бяха прекалено погълнати от двамата мъже, които напълно бяха променили живота й.
Ядосана, че не бе в състояние да се съсредоточи, тя взе куфарчето си и тръгна след Джулиън.
— Къде отивате, доктор Грейс? — попита Лиса.
— Забравила съм няколко папки в колата. Ей сега се връщам.
Лиса кимна.
Грейс повика асансьора. Когато той пристигна, тя все още ровеше из куфарчето си, търсейки липсващите папки. Без да вдигне поглед, тя влезе вътре и автоматично натисна копчето за партера. Едва когато вратите се затвориха, осъзна, че не е сама.
Насреща й стоеше Родни Кармайкъл и се взираше в нея.
— Е, кой е той?
Грейс се вцепени, обзета едновременно от страх и от гняв. Искаше й се да го разкъса на парчета! Ала въпреки че беше дребен за мъж, той все пак бе с цяла глава по-висок от нея. И ужасно неуравновесен.
Скривайки нарастващата си паника, тя каза спокойно:
— Какво правите тук?
Той изви устни.
— Не отговори на въпроса ми. Искам да знам чии бяха дрехите в къщата ти?
— Не ви влиза в работата.
— Глупости! — изкрещя той пронизително. Очевидно се намираше на границата на лудостта, а последното, което Грейс искаше, бе той да я прекрачи, докато двамата са затворени в асансьора. — Всичко, което се отнася до теб, ми влиза в работата.
Грейс се опита да вземе контрол над положението.
— Чуйте ме, господин Кармайкъл — аз не ви познавам и вие не ме познавате. Нямам представа защо сте развили фиксидея към мен, но искам да престанете.
Той натисна копчето за спиране на асансьора.
— А сега ти ме чуй, Грейс. С теб си пасваме съвършено и ти го знаеш не по-зле от мен. Създадени сме един за друг.
— Добре — каза Грейс, опитвайки се да го успокои. — Защо не го обсъдим в кабинета ми?
И тя натисна копчето, за да накара асансьора да тръгне. Той обаче отново го спря.
— Ще говорим тук.
Грейс усети, че ръцете й започват да треперят, и си пое дълбоко дъх. Трябваше да се измъкне оттук, без още повече да го ядоса.
— В кабинета ми ще ни бъде по-удобно.
Този път, когато тя посегна към копчето, Родни сграбчи ръката й.
— Защо не искаш да говориш с мен?
— Нали говорим — отвърна Грейс и едва забележимо се приближи до телефона.
— Обзалагам се, че с него разговаряш, нали? Бас държа, че прекарваш часове наред, смеейки се с него и правейки Бог знае какво. Кажи ми кой е той!