— Господин Кармайкъл…
— Родни! — изкрещя той. — По дяволите, казвам се Родни!
— Добре, Родни. Нека…
— Обзалагам се, че мръсните му ръце са били навсякъде по тялото ти! — Той я приклещи в ъгъла до копчетата. — Колко пъти си спала с него, откакто се запознахме, а?
Дивашкият поглед в малките му очички накара Грейс да изтръпне. Вече беше на ръба. Тя издърпа телефонната слушалка иззад гърба си, ала преди да успее да я вдигне до ухото си, Родни я изтръгна от ръката й.
— Какво правиш, по дяволите? — попита той.
— Имате нужда от помощ.
Родни блъсна слушалката в стената.
— Не ми трябва помощ. Искам просто да поговориш с мен. Чуваш ли? Искам просто да поговориш с мен! — изкрещя той, като при всяка дума удряше по стената със слушалката.
Ужасена, Грейс видя как телефонът се счупи. Тогава той започна да си скубе косата.
— Целувал те е, знам, че е така — заповтаря той, отново и отново, като скубеше цели кичури коса.
Господи! Беше хваната в капан с един луд. И нямаше път за бягство.
Джулиън се върна в офиса на Грейс с нейния палмтоп.
— Къде е Грейс? — попита той Лиса, когато не я откри в кабинета й.
— Не се ли засякохте? Тя слезе до колата си няколко минути по-късно.
Джулиън се намръщи.
— Сигурна ли си?
— Да. Каза, че била забравила някакви папки.
Преди Джулиън да успее да попита още нещо, в офиса влезе привлекателна чернокожа жена, облечена в строг черен костюм и с куфарче в ръка. Тя се спря на прага, свали едната си обувка и разтърка стъпалото си.
— Личи си, че е понеделник — каза тя на Лиса. — Току-що трябваше да изкача осем етажа, защото асансьорът е заседнал. Е, какви прекрасни новини имаш за мен?
— Здравейте, доктор Бет — поздрави Лиса жизнерадостно и взе бележника си от бюрото. — В девет часа имате сесия с Родни Кармайкъл.
Джулиън се вледени.
— О, не, почакайте — каза Лиса. — Това е за доктор Грейс. Вие…
— Родни Кармайкъл ли каза? — прекъсна я Джулиън.
— Да, той се обади, за да си смени часа.
Без да я изчака да довърши, Джулиън хвърли лаптопа на бюрото, изскочи от офиса и се втурна към асансьора. Сърцето му биеше до пръсване, единствената мисъл в главата му бе да стигне до Грейс възможно най-бързо. В този миг си даде сметка, че звукът, който чуваше от известно време, трябва да бе алармата на асансьора. Ледена тръпка пробяга по гръбнака му, всичките му инстинкти говореха едно — Родни Кармайкъл бе в заседналия асансьор заедно с Грейс. Сигурен бе в това.
В този миг иззад затворените врати долетя приглушен писък. Заслепен от гняв и страх, Джулиън отвори вратата на асансьорната шахта и се вцепени. Кабината я нямаше, а черната пропаст, която зееше пред него, бе досущ като в книгата. Да се спусне вътре щеше да бъде като да слезе в пъкъла. Ад от непрогледен мрак и задушаваща теснота.
Заля го ужас, трудно му беше да си поеме дъх. Ала със сърцето си усещаше, че Грейс е там долу. Съвсем сама с един луд, без никой, който да й помогне.
Джулиън стисна зъби и скочи в шахтата, улавяйки се за кабелите.
Грейс трябваше да повика на помощ цялата си сила, за да оттласне Родни от себе си.
— Няма да те деля с никого! — изръмжа той и отново я сграбчи за ръцете. — Ти ми принадлежиш.
— Не принадлежа на никого, освен на себе си!
Грейс го изрита с коляно в слабините. Родни се свлече на пода, а тя опита да се изкатери по стените до капака над главата си. Само ако успееше да стигне до…
Родни я сграбчи през кръста и я запрати в насрещния ъгъл. С разкривено от ярост лице, той сложи ръце от двете й страни.
— Кажи ми името на мъжа, проникнал в теб, Грейс! Кажи ми го, за да знам кого трябва да убия!
С празни, ужасяващи очи, той започна да дере лицето и врата си толкова яростно, че пръстите му оставяха кървави бразди.
— Не знаеш ли, че си моя! Двамата ще бъдем заедно. Аз знам как да се грижа за теб. Знам от какво се нуждаеш. Аз съм толкова по-добър от него!
Грейс успя да отскочи настрани и като събу обувките си с високи токчета, взе по една във всяка ръка. Не бяха кой знае какво оръжие, но все пак бяха по-добре от нищо.
— Искам да знам с кого си била! — пронизително изкрещя Родни и направи крачка към нея.
В същия миг капакът на тавана се отвори.
Грейс вдигна поглед и видя как Джулиън се спусна през дупката и се приземи в асансьора с пъргавината на хищник. Цялото му същество излъчваше смъртоносно спокойствие, ала най-страшни бяха очите му. Яростни пламъци бушуваха в тях и те се спряха върху Родни с неприкрита заплаха. Бавно Джулиън се изправи в целия си ръст и Родни се закова на място.