— Кой си ти, по дяволите?
— Аз съм мъжът, с когото е била.
Челюстта на Родни увисна.
Джулиън отправи бърз поглед на Грейс, за да се увери, че е невредима и в безопасност, а после се нахвърли върху Родни с гръмогласен рев. Запрати го в стената с такава сила, че Грейс се учуди как ламперията не се изкриви. Джулиън го сграбчи за ризата и го притисна към стената, а когато проговори, Грейс я побиха тръпки от ледения му глас.
— Жалко, че не си достатъчно голям, за да те убия, защото искам да те видя мъртъв — процеди той и го стисна още по-здраво. — Ала дребен или не, ако още веднъж те хвана да се навърташ около Грейс, ако заради теб тя пролее дори само още една сълза, няма да има сила на този свят, която да ми попречи да те смачкам. Ясен ли съм?
Родни напразно се мъчеше да се отскубне от стоманената му хватка.
— Тя е моя! Застанеш ли между нас, ще те убия.
Джулиън наклони глава на една страна, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Ти да не си луд?
Родни го изрита в стомаха с всичка сила.
Очите на Джулиън потъмняха и той стовари юмрук в челюстта му. Родни рухна на пода в безчувствена купчинка. Джулиън коленичи до него, а Грейс потрепери от облекчение. Всичко беше свършило.
— По-добре не се свестявай — заплашително каза Джулиън на Родни, а после се изправи и привлече Грейс в задушаваща прегръдка. — Добре ли си, Грейс?
Тя не можеше да диша, ала в този миг това нямаше значение.
— Да, а ти?
— Сега, когато знам, че си в безопасност, съм много по-добре.
Няколко минути по-късно, когато полицаите най-сетне успяха да отворят вратите на асансьора, Грейс видя, че се намират между два етажа. Повдигната през кръста от Джулиън, тя улови протегнатата ръка на един от полицаите и той я изтегли на етажа над тях.
Веднъж озовала се навън, Грейс се загледа как полицаите помагат на Джулиън да изнесе безчувственото тяло на Родни. Тя се намръщи.
— Как разбрахте, че трябва да дойдете?
Отговори й най-възрастният полицай, който стоеше настрани, докато двамата му колеги изваждаха тялото на Родни:
— Служителката от аварийната служба ни се обади. Каза, че от телефона идвали такива звуци, сякаш в асансьора се води сражение.
— Така си беше — нервно каза Грейс.
— Е, за кого са белезниците?
— За припадналия.
Докато чакаше Джулиън, Грейс забеляза колко тъмна бе шахтата, в която се бе спуснал, за да стигне до нея. И колко тясна. Припомни си изражението му в онази нощ, когато бе загасила лампата. И притеснението му по-рано, докато се качваха с асансьора. И въпреки това й се беше притекъл на помощ.
Грейс усети, че в очите й напират сълзи.
„Преминал е през всичко това, за да ме защити.“
В мига, в който Джулиън излезе от асансьорната кабина, Грейс обви ръце около него и го прегърна с всичка сила.
Джулиън потрепери от силата на връхлетелите го чувства. Толкова бе благодарен, че тя е жива и невредима. Повдигна я във въздуха и я целуна.
— Не!
Джулиън пусна Грейс в същия миг, в който Родни Кармайкъл изрита полицая настрани. С белезници, които висяха от едната му китка, той грабна пистолета му и се прицели.
С изострени от многобройните битки рефлекси, Джулиън сграбчи Грейс и я избута встрани точно когато пистолетът гръмна. Изстрелът на Родни не улучи, ала веднага след него се разнесоха още два — по-възрастният полицай бе стрелял по него.
Грейс опита да се отскубне, но Джулиън не я пусна и вместо това притисна лицето й до гърдите си, докато Родни Кармайкъл умираше пред очите му.
— Не гледай, Грейс — прошепна тя. — Има спомени, които е по-добре да ти бъдат спестени.
— Да, Селена — каза Грейс в телефонната слушалка, докато се обличаше за работа. — Мина цяла седмица. Добре съм.
— На мен не ми звучиш добре — скептично отговори Селена. — Все още ми звучиш разтърсена.
Всъщност наистина беше така. Ала благодарение на Джулиън, Грейс беше в безопасност. А и нали не бе видяла горкия Родни след това.
Щом полицаите взеха показанията им, Джулиън я бе отвел вкъщи и Грейс бе сторила всичко по силите си, за да не мисли повече за случилото се.
— Наистина. Добре съм.