Джулиън влезе в спалнята.
— Закъсняваш.
Той взе телефонната слушалка от ръката й и й подаде един кроасан.
— Облечи се — каза й той, след което насочи вниманието си към Селена.
Грейс се намръщи, когато Джулиън излезе от стаята с телефонната слушалка в ръка и тя вече не можеше да го чува. Докато се обличаше, изведнъж си даде сметка колко добре се чувстваше с него. Присъствието му й бе толкова приятно. Харесваше й да се грижи за него и той — за нея. Взаимността на връзката им беше прекрасна.
— Грейс — каза той, подавайки глава през вратата. — Все още закъсняваш.
Тя се засмя и нахлузи чифт обувки с високи токчета.
— Идвам, идвам.
Когато стигнаха до входната врата, изведнъж забеляза, че Джулиън е бос.
— Днес няма ли да дойдеш?
— Ще ти трябвам ли?
Грейс се поколеба. Приятно й бе да обядват заедно и да се закача с него между часовете си, но пък той сигурно доста скучаеше, докато седеше в офиса й и я чакаше с часове.
— Не, всъщност не.
Джулиън я целуна жадно.
— Ще се видим довечера.
Грейс се отдръпна неохотно от него и забързано се отправи към колата си.
Това бе един от най-дългите дни в живота й. Грейс седеше на бюрото си и броеше секундите, оставащи до мига, в който пациентите й щяха да си тръгнат. Когато най-сетне стана пет часът, тя набързо отпрати горката Рейчъл, а после трескаво си събра нещата и си тръгна. Прибра се много бързо и откри Селена да я чака на верандата.
— Нещо не е наред ли? — сбърчи чело Грейс и се присъедини към нея.
— Ни най-малко. Но нека ти дам един съвет — развали проклятието. На всяка цена трябва да задържиш Джулиън.
Грейс се намръщи още по-озадачено, а Селена слезе от верандата и се отправи към джипа си. Недоумяваща, Грейс отвори входната врата.
— Джулиън? — повика го тя.
— В спалнята съм.
Тя се качи на горния етаж и го завари, съблазнително изтегнат върху леглото. Беше подпрял главата си с ръка, а пред него лежеше една-едничка червена роза. Беше ужасно привлекателен и имаше неимоверно изкусителен вид. Особено с двете трапчинки на бузите и с пламъчетата в небесносините си очи, които можеха да бъдат определени единствено като пакостливи.
— Приличаш досущ на котката, която изяла канарчето — тихичко каза Грейс. — Какво правихте двамата днес?
— Нищо.
— Нищо? — повтори тя недоверчиво.
Защо ли не му вярваше?
„Може би защото има твърде пакостлив вид?“
Погледът й се спря върху розата.
— За мен ли е?
— Да.
Усмихвайки се на кратките му, насечени отговори, Грейс свали обувките си до леглото, след което събу и чорапогащника.
Когато вдигна очи, видя, че Джулиън я наблюдава с неприкрит интерес, проточил врат, за да вижда по-добре. Той се усмихна.
Грейс взе розата и вдъхна сладкото й ухание.
— Много приятна изненада — каза тя и го целуна по бузата. — Благодаря ти.
— Радвам се, че ти харесва — прошепна той и прокара пръсти по скулата й.
Макар и неохотно, Грейс се отдръпна, прекоси стаята и остави розата върху скрина. След това отвори най-горното чекмедже и замръзна на мястото си. Там, върху дрехите й, лежеше книга с твърди корици, опакована с голяма червена панделка — „Питър Пан“. Грейс ахна, взе книгата в ръце и развърза панделката. Отгърна на първата страница и усети как сърцето й пропусна един удар.
— Мили Боже, та това е първо издание и то — с автограф!
— Харесва ли ти?
— Дали ми харесва? — повтори Грейс с овлажнели очи. — О, Джулиън!
Тя се хвърли на врата му и покри лицето му с целувки.
— Невероятен си! Благодаря ти!
За първи път Джулиън като че ли изглеждаше леко смутен.
— Това е просто… — Грейс така и не довърши, тъй като в този миг погледът й падна върху дрешника. Вратата беше открехната, а лампата вътре — запалена.
Той не може да е… Много бавно тя се приближи, бутна вратата и погледна вътре.
Сълзи на радост напълниха от очите й, по цялото й тяло се разля топлина. Върху рафтовете отново имаше книги. Тя протегна разтреперана ръка и я прокара по гръбчетата на новите си книги.
— Сънувам ли? — прошепна тя.
Почувства, че Джулиън е зад нея. Не я докосваше, ала въпреки това тя усещаше присъствието му с всяка фибра на тялото си, с всяко сетиво. Не беше физическо усещане, но въпреки това бе разтърсващо. И я остави без дъх.