— Не можахме да открием всичките, особено джобните ти издания, ала Селена каза, че сме взели най-важните.
Една сълза се търкулна по бузата й при вида на книгите на баща й. Как бяха успели да ги намерят?
С разтуптяно сърце, тя се огледа наоколо и видя всичките си любими заглавия: „Тримата мускетари“, „Беоулф“, „Алената буква“, „Вълкът и гълъбицата“, „Повелителят на желанието“, „Паднали ангели“, „Пазителят на закона, който я обичаше“ и още много други. Завладяна от твърде силни чувства, Грейс най-сетне даде воля на сълзите си и като се обърна, обви ръце около врата на Джулиън.
— Благодаря ти! — изхлипа тя. — Но как? Как го направи?
Той сви рамене и посегна да избърше сълзите й. И тогава Грейс забеляза ръката му. И какво липсваше там.
— Не и пръстенът ти! — ахна тя при вида на светлата ивица кожа там, където доскоро бе стоял пръстенът му. — Кажи ми, че не си го направил!
— Това беше просто един пръстен, Грейс.
Не, не беше. Тя прекрасно помнеше изражението му, когато доктор Луис му предложи да го купи.
„За нищо на света, бе отсякъл той. Нямате представа през какво трябваше да премина, за да се сдобия с него.“
Ала Грейс, чула разказите му за онова, което беше преживял, имаше много добра представа. А ето че го бе продал заради нея. Грейс се повдигна на пръсти и го целуна страстно.
Джулиън остана напълно поразен, когато устните й докоснаха неговите. Никога досега тя не бе правила първата стъпка по този начин. Той затвори очи и простена, заравяйки пръсти в косата й, така че кичурите се разляха по ръката му. Главата му се замая от нейния вкус. От допира й. От това, че го целуваше по начин, по който никой никога не го бе правил… С цялото си сърце. Това го разтърси до дъното на прокълнатата му душа.
В този миг на Джулиън му се прииска времето да спре. Не искаше да живее без нея. Не можеше да си представи дори един ден, в който тя да не е до него. Усети, че започва да губи контрол. Болката на лудостта прониза едновременно главата и слабините му.
„Не още!“, изкрещя мозъкът му. Не искаше това да свършва. Не и когато бе толкова близо.
Толкова близо…
Ала нямаше друг избор. Неохотно, той се отдръпна от нея.
— Да разбирам, че и на теб ти харесва, така ли?
Грейс се засмя.
— Естествено, че ми харесва, луди човече!
Тя го прегърна през кръста и облегна глава на гърдите му. Джулиън потрепери под напора на вълна от непознати чувства. Обви ръце около нея и усети как сърцето й бие в същия забързан ритъм като неговото. Ако можеше, завинаги щеше да остане така, притискайки я до себе си. Ала не можеше.
Той направи крачка назад и Грейс го погледна объркано.
— Не те отблъсквам, сладка моя — прошепна Джулиън, изглаждайки сбърченото й чело. — Просто усещам, че започвам да губя себе си.
— Проклятието?
Той кимна.
— Мога ли да направя нещо?
— Просто ми дай една минутка, за да се преборя с него.
И той забързано отиде до леглото. Грейс прехапа устни — за първи път в движенията му липсваше онова съвършено изящество, което тя познаваше. Всъщност изглеждаше така, сякаш не може да диша, а стомахът му се свива от нечовешка болка. Той стисна таблата на леглото с такава сила, че Грейс видя как кокалчетата му побеляха. Сърцето й се сви, обзе я неустоимо желание да го утеши. Повече от всякога копнееше да му помогне.
Всъщност искаше…
… него. Искаше него. И толкова.
Грейс остана с отворена уста, когато осъзна какво означава това. Обичаше го. Обичаше го дълбоко и с цялото си същество. И как би могла да не го обича?
С разтуптяно сърце, тя плъзна поглед по книгите в дрешника. Връхлетяха я спомени. Джулиън в нощта, когато се появи за първи път и й се предложи. Джулиън, който я люби под душа. Джулиън, който я утешава, разсмива я, скача в асансьора през капака на покрива, за да я спаси. Джулиън, който лежи върху леглото с розата пред себе си и гледа как тя открива подаръците си.
Селена беше права. Джулиън си струваше да бъде задържан на всяка цена и тя никога не искаше да се разделя с него. Почти го изрече на глас, ала се въздържа. Сега не беше моментът. Не и когато го измъчваше такава агония. Не и когато бе толкова уязвим.
„Той би искал да го знае.“
Дали наистина? Грейс се замисли какви последици би имало, ако му каже. Знаеше, че нейното време не му харесва и че иска да си отиде у дома. Ако му кажеше как се чувства, той можеше да остане единствено по тази причина, а стореше ли го, без сам да го иска, с течение на времето можеше да се настрои срещу нея, задето го бе откъснала от всичко, което някога бе познавал. Всичко, което е бил.