И най-страшното — ами ако нещата между тях не се получеха? Като психолог, Грейс по-добре от всеки друг знаеше колко много проблеми можеха да се появят в една връзка и да я разрушат.
Една от основните причини за повечето раздели бе липсата на допирни точки между двама души, които нямаха върху какво да изградят връзката си, тъй като не споделяха нищо, освен физическо привличане.
А те с Джулиън бяха толкова различни, колкото изобщо бе възможно. Тя бе невзрачна психоложка от двайсет и първи век, а той — зашеметяващо привлекателен македонски генерал от втори век преди Христа. Това беше все едно риба и птица да се опитат да намерят място, където да живеят заедно.
Едва ли някога се бяха събирали двама по-различни души.
Засега все още се наслаждаваха на новите усещания от връзката си, ала всъщност изобщо не се познаваха добре. Ами ако след една година вече не бяха влюбени? И като стана дума за това, ами ако след като разваляха проклятието, Джулиън се променеше? Беше й казал, че в Македония е бил друг човек. Ами ако част от сегашното му очарование или привличането, което изпитваше към нея, се дължаха на проклятието? Според Купидон, то притегляше Джулиън към нея. Ами ако успееха да го развалят и Джулиън се превърнеше в съвсем различен човек? Някой, който вече не я иска? Тогава какво? Грейс бе сигурна, че откаже ли се веднъж от шанса да се върне в собственото си време, Джулиън няма да получи втора възможност.
Тя усети, че й е трудно да си поеме дъх, когато осъзна, че не можеше дори да му каже: „Нека опитаме и да видим какво ще стане.“ Защото вземеше ли Джулиън своето решение, връщане назад нямаше да има. Грейс преглътна мъчително. Де да виждаше в бъдещето като Селена. Ала дори Селена понякога грешеше, а заради Джулиън Грейс не можеше да си позволи да сгреши.
Не, имаше една-единствена основателна причина Джулиън да остане — ако я обичаше така силно, както тя него. А това бе горе-долу толкова вероятно, колкото небето да се сгромоляса върху главата й в следващите няколко минути. Истината я накара да потръпне и тя затвори очи. Джулиън никога нямаше да бъде неин. По един или друг начин, трябваше да го остави да си отиде. А това щеше да я убие.
Джулиън си пое дъх на пресекулки и пусна леглото.
— Болеше — каза той с едва доловима усмивка.
— Личеше си.
Грейс понечи да го докосне, ала той рязко се дръпна, като човек, налетял на змия. Тя свали ръка.
— Ще ида да приготвя вечеря.
Джулиън се загледа подпре й. Копнееше да тръгне след нея и едва не го стори. Ала просто не смееше. Трябваше му още мъничко време, за да се овладее. Още малко време, за да потуши огъня, който го изгаряше отвътре и заплашваше да го надвие. Той поклати глава. Как можеше допирът й да му вдъхва такава сила и едновременно с това да го прави така невероятно слаб?
Грейс тъкмо бе направила сандвичи и бе стоплила супа от консерва, когато Джулиън се появи в кухнята.
— По-добре ли се чувстваш?
Да — отвърна той и се настани на масата.
Грейс разсеяно разбъркваше супата в купичката си, гледайки го как се храни. Косата му искреше, галена от лъчите на залязващото слънце. Седеше изпънат като струна и при всяко негово движение, Грейс усещаше как я залива вълна на желание. Можеше да го гледа по цял ден, без изобщо да й омръзне. А най-много от всичко искаше да отиде при него и да седне в скута му. Да прокара пръсти през златистите му къдри, докато го целува така, че той да забрави на кой свят се намира.
„Престани!“
Ако не се овладееше, всеки миг можеше да се поддаде на този импулс.
— Знаеш ли — колебливо започна тя. — Мислех си какво би било, ако останеш тук? Толкова ужасно ли ще е да живееш в моето време?
Погледът му начаса я отрезви.
— Вече го обсъждахме. Мястото ми не е тук. Не разбирам вашия свят, вашите обичаи. Чувствам се неловко и това не ми харесва.
Грейс се прокашля. Е, добре, нямаше да го споменава повече. Въздъхвайки, тя взе сандвича си и го изяде, въпреки че всъщност искаше да спори. След като приключиха с вечерята, Джулиън й помогна да раз дига съдовете.
— Искаш ли да ти почета? — попита тя.
— Защо не — отвърна той, ала Грейс усети, че нещо не е наред. Държеше се с нея някак резервирано, почти хладно. Не го бе виждала такъв от нощта, в която се бе появил.