Привличане. Определено го бе почувствал към нея. Нямаше нищо общо със заслепението, което преживя преди десет години. Сега вече я възприемаше като жена, която постоянно се бореше да не загуби контрол над ситуация, която дори не разбираше. Щом успяваше да запази самообладание в момент, когато светът й се преобръщаше, тя не бе за подценяване.
Желание. И него бе почувствал, както и всеки път, когато я бе виждал. Бри поглеждаше мъжа с топазените си очи по един такъв особен начин. Винаги ли е било така, зачуди се Рийв. Или това беше само сега, докато се мъчеше да си спомни? Човек трябваше да внимава. Тя може и да приличаше на жена, която би се оставила да я докосват, да я прелъстят, да я заведат в леглото, ала Бри беше и щеше да си остане принцеса. Не като онези ефирни създания от приказките, помисли си той, а истинска, от плът и кръв.
Обърна се и я видя — и тя беше и двете.
Бе вдигнала глава, сякаш излизаше на арена, а не се появяваше за вечеря. На ушите й проблясваха перли, на врата й — също, а косата й бе вдигната назад. Роклята й бе с цвета на грозде, тъкмо преди да узрее. Коприната и перлите подхождаха на кожата й. Стойката й подобаваше на титлата. Не се притискаше към баща си, въпреки че на Рийв му се стори, че с удоволствие би се притиснала към някого. Владееше се напълно. Освен това, отбеляза със задоволство той, обгръщаше с поглед всички.
— Ваша Светлост… — Бри изчака търпеливо Лубе да прекоси салона и да й се поклони. Мъжът пред нея бе по-възрастен от Рийв, но по-млад от баща й. Русата му коса бе започнала да посивява, а по лицето му вече се бяха появили бръчки. Приличаше на видна личност, помисли си тя и се усмихна на посоката на мислите си. Стори й се, че лявата му страна бе леко схваната, ала поклонът му бе изключително елегантен, а усмивката — очарователна. — Радвам се да ви видя у дома.
Не усети нищо, когато ръцете им се допряха и когато погледите им се срещнаха.
— Благодаря.
— Двамата с господин Лубе трябва да поговорим за някои неща тази вечер. — Баща й елегантно го представи. — Но за съжаление няма да успеем да се присъединим към гостите за вечеря.
— Само работа и никакви удоволствия, така ли, господин Лубе? — каза предпазливо Бри.
— Единственото удоволствие за мен е, че сте в безопасност у дома, Ваша Светлост.
Тя забеляза светкавичния поглед, който си размениха баща й и министър-председателят.
— Тъй като не съм особено компетентна в бизнеса, може би ще ми разясните някои неща, докато пием по чаша. — Докато пресичаше стаята, улови късото доволно кимване на Рийв. Възелът в стомаха й започна да се отпуска. — Господа, моля настанете се удобно. — Бри даде знак на мъжете да седнат. Всички се подчиниха, забеляза с усмивка тя, с изключение на Бенет, който винаги се държеше както на него му бе удобно.
— Имам ли любима напитка? — попита го Бри и погледна към бара.
— Минерална вода с лимонов сок — отвърна с усмивка той. — Твърдеше, че по време на вечеря се сервира достатъчно вино и няма нужда още преди това да ти се замотае главата.
— Колко разумно от моя страна. — Рийв се приближи до бара, за да й вземе напитката, а Бри се настани на едно от канапетата. Мъжете са скупчиха около нея. Да не би в живота си да бе обградена предимно от мъже, мина й през ума, а след това пое чашата и отпи. — Е, да ви кажа ли какво виждам? — Без да дочака отговор, остави чашата си и започна. — Разбирам, че Александър е раздразнен, а баща ми стъпва много внимателно, сякаш пресича минно поле, и за всичко съм виновна аз.
— Тя трябва да бъде оставена на спокойствие — заяви неочаквано Александър. — Това е семеен въпрос.
— Вашите семейни въпроси са проблем на цяла Кордина, Ваше Височество. — Лубе говореше тихо, забеляза Бри, без всякакво напрежение. — Състоянието на принцеса Габриела предизвика нашата загриженост както в личен план, така и на правителството. Боя се, че временната амнезия може да бъде експлоатирана в световната преса, ако изтече някаква информация. Сега едва успяваме да успокоим хората след отвличането. Бих искал и те, и Нейна светлост да си отдъхнат.
— Лубе е напълно прав, Александър — заговори спокойно Арманд, но Бри долови притеснението му.
— На теория е така. — Докато отпиваше от чашата си, Александър погледна неодобрително Рийв. — Ала винаги се намесват и външни хора. Габриела има нужда от почивка и терапия. Който е сторил това… — Пръстите му се свиха около многоъгълната чаша. — Който и да го е сторил, скъпо ще си плати.