— Казах на баща ти, че ще те предпазвам от беди.
— А на мен ми каза, че ще ми помогнеш да открия коя съм. Или думата ти не струва нищо — продължи небрежно Бри. — Или си просто от мъжете, които не предпочитат да целуват жени.
Бе направила едва две крачки, когато той я хвана за ръката.
— Удряш с пълна сила, а?
Тя се усмихна.
— Така излиза.
Рийв кимна, след това я притисна в прегръдката си.
— И при мен е така.
Докосна устните й, като смяташе целувката да си остане безлична, без да влага чувства. Въпреки че добре разбираше какво я бе подтикнало, нуждата й, също така ясно съзнаваше, че го въвличаше в нещо, което бе по-добре да избегне. Нима не се бе замислял какъв щеше бъде вкусът на меките й, извити устни? Нима не си бе представял какво щеше да изпита, когато усети гъвкавото й, нежно тяло в прегръдките си? Въпреки това се съгласи да доведе докрай започнатото. И се бе заел сериозно.
Затова притисна устните й, уверен, че това наистина щеше да си остане една безлична целувка. Безличното в нея се запази едва за секунда.
Бри бе мека, нежна и сладка. Той трябваше да я защитава. Тя бе топла, изкусителна и възбуждаща. Той трябваше да я има. Очите й бяха отворени, искрени. Видя златни проблясъци през гъстите ресници, когато плъзна ръка по тила й. Усети как целувката се задълбочи, противно на намеренията му, наслади се на смело откровения й отклик.
Езиците им се докоснаха, след това ласката стана по-интимна и усещанията — по-наситени. Бри се изви приканващо в ръцете му и тялото й се притисна към него. Парфюмът, който се стелеше от нея, бе по-тъмен от небето, по-дълбок от смесените аромати на нощните цветове, които излъчваше градината под тях. Лунната светлина ги обливаше с лъчите си.
Каза си, че бе знаела какво да очаква. Някъде в нея се спотайваше спомена за целувка и тя знаеше добре какво бе това, също както познаваше вкуса на храната и виното. И въпреки това когато устните му притискаха нейните, умът й, чувствата й се разпиляха.
Ако преди кръвта й се бе превръщала в лава, Бри не помнеше. Ако някога главата й бе била замаяна, не можеше да си спомни. Всичко бе ново, непонятно, вълнуващо. И въпреки това тук имаше дълбочина, едно първично желание, което идваше без всякаква изненада.
Копнеж, мечта, блян. Може и да бе изпитвала нещо подобно преди. Болка, жажда, желание. Може и да не си спомняше, ала разбираше. Това беше той, мъжът, който я притискаше до себе си, който обсипваше с целувки лицето й, който шептеше името й до устните й, който възкресяваше всяко едно усещане.
Имало ли бе други? Кой? Колко? Стояла ли бе и преди на лунна светлина в нечия прегръдка? Отдавала ли се бе толкова безразсъдно на страстта и преди? Нима това не бе означавало нищо за нея? Или пък е било всичко? Разтърсена, тя се отдръпна. Що за жена отдаваше на един мъж душата си, преди да го бе опознала? Или пък дори себе си.
— Рийв. — Бри отстъпи внимателно назад. Разкъсваха я съмнения. — Не съм сигурна, че разбирам нещата по-ясно.
Той вече бе усетил. Всеотдайна, всепоглъщаща страст. Въпреки че искаше отново да я привлече до себе си, мисълта, която я бе сепнала, го спря. Колко други? Колкото и глупаво да беше, Рийв искаше този плам, това желание единствено и само за себе си. Подаде й ръка, но остана на разстояние. Не бе очаквал подобни чувства.
— Трябва и двамата да помислим.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Чувстваше се като натрапница. Бри бе в спретнатия си елегантен офис единствено защото Рийв я доведе. Беше му много благодарна, когато почука на вратата й в осем и заговори направо.
— Готова ли си? — попита той без други обяснения. Самата мисъл да помоли някой от персонала в двореца да я упъти никак не й беше приятна. Никак не й се искаше още от първия ден след завръщането й да започнат приказки и да я гледат любопитно. На него не й се налагаше да се извинява и да му обяснява.
Рийв е тук, каза си тя, за да направи точно каквото трябва, да я отведе дискретно до офиса. Стига да мислеше за това, а не за миговете на терасата от предишната вечер, всичко щеше да е наред. Щеше да се чувства по-добре, ако не се бе събудила с мисълта за него.
След сравнително кратка, но мълчалива разходка по коридорите, по време на която Бри усещаше собственото си напрежение, докато Рийв излъчваше единствено спокойствие, той й посочи една ъглова стая в източното крило на третия етаж.
Щом влезе, тя бавно обиколи помещението. Не беше голяма, ала бе точно по предназначение. Светлината бе отлична, оборудването първокласно, а и беше изолирана.
Мебелите бяха изящни, но без излишен лукс. Почувства се по-спокойна.
Функционалното махагоново бюро в центъра на стаята бе подредено. Цветовете бяха меки, пастелни, забеляза Бри, докато минаваше между два абаносови стола с фина ориенталска тапицерия. И тук цветята бяха свежи и в изобилие. Розови рози надигаха глави от ваза от севърски порцелан, а белите карамфили изглеждаха толкова нежни в уеджуудската ваза. Извади една розова пъпка, завъртя я за дългото стебло между пръстите си и се обърна към Рийв.