Няма защо да се гърчи, каза си тя. На него сигурно му доставя удоволствие.
— Та какво казваше?
— Според дневника ти, пътуванията са уморителни. Никога не си ги обичала особено много, но въпреки това пътуваш през цялата година, защото се налага. Трябва да се събират пари, да се присъства на различни събития. Работиш много, Габриела, честна дума.
— Ще трябва да приема думите ти. — Тя върна розата във вазата. — И искам да започна. Първо, след като се налага да запазим в тайна загубата ми на памет, трябва да разполагам с имената на хората, които се предполага, че познавам. — Бри заобиколи бюрото, седна и взе една химикалка. — Ти ще ми кажеш всичко, което знаеш. След това ще се обадя на Джанет Смидърс. Днес имам ли някакви ангажименти?
— В един часа, в центъра на ПДИ.
— Чудесно. До един трябва да науча много неща.
Преди да я остави със секретарката, Рийв беше дал на Бри повече от петдесет имена с описания и обяснения. За него щеше да е едно малко чудо, ако тя успееше да запомни дори и половината.
Ако имаше право на избор, той щеше да се качи на колата си и да подкара нанякъде. Към морето, към планините, нямаше значение накъде. Дворците, колкото и да бяха просторни, красиви и исторически ценни, си бяха просто стени и подове. Искаше му се да се порадва на небето.
За момент Рийв спря край един прозорец и погледна навън, след което се качи на четвъртия етаж в кабинета на принц Арманд. Работа за полицаи, каза си нетърпеливо. Да обикаляш напред-назад и да висиш над преписката. Все още не бе успял да се отърве от тези неприятни неща.
Въведоха го веднага и той откри, че принцът си сипва кафе. Стаята бе двойно по-голяма от тази на Бри, много по-разкошно мебелирана и очевидно бе на мъж. Въпреки че високият таван бе със сложни плетеници и богата позлата, столовете бяха с широки седалки, а дъбовото бюро внушително. Арманд бе разтворил прозорците и светлината нахлуваше по огромния червен килим.
— Току-що си тръгна Лубе — каза Арманд без предисловия. — Видя ли вестника?
— Да. — Рийв прие чашата кафе, ала не седна, тъй като и принцът остана прав. Знаеше отлично кога да се съобразява с протокола и кога да го пренебрегва. — Очевидно всички са доволни и чувстват облекчение, че Нейна светлост се е завърнала жива и здрава. Има и доста предположения за отвличането. Но всичко това трябваше да се очаква.
— Има и много критика към полицията на Кордина — добави Арманд и сви рамене. — Това също трябваше да се очаква. И на мен ми се иска да ги критикувам, ала те не разполагат с нищо, за да предприемат каквото и да било.
Рийв хладно наклони глава.
— Така ли?
Очите им се срещнаха, докато двамата преценяваха думите си.
— Полицията си изпълнява задълженията, както аз моите, а ти — твоите. Беше ли с Габриела тази сутрин?
— Да.
— Седни. — С нетърпеливо махване той посочи към един стол. По дяволите с протокола, все още не му се сядаше. — Как е тя?
Рийв седна и загледа принца как обикаля стаята със същата нервна грациозност, която притежаваше и дъщеря му.
— Физически, бих казал, че е почти напълно възстановена. Емоционално се държи единствено защото е твърдо решила да се справи. В момента секретарката й я запознава с имена и лица. Изобщо смята да спази уговорките си още днес.
Арманд глътна половината кафе на един дъх. Вече бе пил прекалено много тази сутрин.
— Ти нали ще отидеш с нея?
Рийв също отпи от кафето си. Беше черно, силно и горещо.
— Ще отида.
— Трудно е… — Арманд прекъсна думите си, за да потисне напиращите чувства. Гняв, тъга, разочарование? Рийв не беше сигурен. — Трудно е — повтори той напълно спокоен, — да останеш настрани и да не вършиш нищо, да не даваш нищо от себе си. Ти дойде по моя молба. Остана по моя молба. А сега се улавям, че ревнувам, че си спечелил доверието на дъщеря ми.
— Още е рано да говорим за доверие. В момента тя ме намира за полезен. — Той долови раздразнението в гласа си и внимателно го потисна. — Мога да й дам информация за нея самата, без да обърквам чувствата й.
— И тя, като майка си, се поддава на чувствата. Когато обича, дарява цялата си обич. Това само по себе си е истинско богатство. — Арманд остави кафето да се охлади и седна зад бюрото. Това бе протоколна постъпка, Рийв бе сигурен. Съвсем незабележимо той изостри вниманието си. — Снощи Бенет изтъкна, че е възможно да съм те поставил в неловко положение.
Рийв отпи от кафето, външно спокоен, но иначе нащрек.
— По какъв начин!?
— Ти ще бъдеш непрекъснато до Габриела, и в личния й живот, и на обществени места. Заради положението й я снимат често. Непрекъснато говорят за живота й. — Принцът вдигна парче гладка бяла скала, оставена на бюрото му. Тя бе точно с размера на дланта му. Преди години жена му я бе намерила на брега. — В загрижеността си за безопасността на Габриела и бързото й възстановяване не обмислих внимателно какво може да предизвика присъствието ти.