Да, спомняше си прегръдката му. Трябваше ли да се срамува, че бе открила колко много й се искаше да се притисне до него, да я прегърне отново? Разбра, че не се срамува, независимо дали трябваше, или не. Въпреки това беше предпазлива.
— Знам толкова малко неща — промърмори Бри. — За себе си. За теб.
Рийв извади цигара от джоба на ризата си, оставена на една от скамейките. Сви длани и щракна запалката с пестеливи движения. Когато изпусна дима, я погледна отново.
— Какво искаш да знаеш?
В първия момент тя не отговори, само го наблюдаваше. Това бе мъж, който умееше да се грижи за себе си, а и за тези, които преценеше, че трябва. Това бе мъж, който сам определяше правилата и Бри бе сигурна в това. Въпреки всичко… Освен ако не грешеше, това бе мъж, който живееше по правила, отдавна установени в живота му. Какво ли го ръководеше в този момент?
— Баща ми ти има доверие.
Той кимва и нагласи плющящото платно.
— Няма причина, да не ми вярва.
— Но той познава добре баща ти, не теб.
Устните му трепнаха. Арогантността отново се появи, помисли си тя, макар и по елегантен начин, неподвластна на доброто му възпитание. Тази арогантност, за съжаление, бе една от най-привлекателните му черти.
— А ти не ми ли вярваш, Габриела? — Рийв зададе въпроса си умишлено тихо, умишлено предизвикателно. Залагаше й капан, и двамата го знаеха. Затова, отговорът й, когато заговори, го остави безмълвен.
— Готова съм да ти поверя живота си — отвърна прямо тя. Обърна се към вятъра и отново поведе лодката напред.
Какво можеше да й отговори? В думите й нямаше нищо подвеждащо, нямаше ирония. Бри бе изрекла именно това, което мислеше, не просто една изтъркана фраза, а самата истина. Би трябвало да се почувства доволен. Бе част от работата му, поне на теория, да спечели доверието й. Защо тогава се почувства неудобно и реши, че трябва да бъде особено предпазлив?
Едва сега му хрумна какво точно бе прозрял още в първия миг, когато я видя отново в болничното легло. Нищо между тях не би могло да бъде обикновено и тривиално. Той бе толкова пленен от нея, колкото и тя от него, макар и по един доста необичаен начин.
И двамата, всеки по свой начин, започваха нов живот. Нито единият, нито другият имаха причини да желаят каквито и да било усложнения. Истината бе, че Рийв си бе обещал да живее простичък живот. Още в самото начало на този нов живот му звъннаха от Кордина и нещата отново се объркаха.
Трябваше да откаже, припомни си отново той. Искаше да откаже. Защо? Защото Бри, макар че я помнеше едва шестнадесетгодишна, бе останала в ума му години наред.
Откакто дойде в Кордина, нещата само се усложниха. Заради фалшивия годеж цялата международна преса бе по петите им. Една кралска сватба винаги се отразяваше на първа страница. Вече три водещи американски списания се обаждаха с молби за интервюта. Папараците ги следваха като упорити малки териери на всяка крачка извън двореца.
Трябваше да откаже молбата на принц Арманд за този измислен годеж с Бри. Самият факт, че това бе логичното разрешение на един доста деликатен проблем, се заличаваше от неприятностите, които водеше след себе си. Но той не отказа. Защо? Заради Бри, заради жената, която опознаваше, която заплашваше да остане в сърцето му за цял живот.
Когато беше с нея, му се струваше, че стъпва бавно и мъчително по нажежени въглени. Всичко наоколо се замъгляваше и не бе възможно да се охлади, без да направи фаталния скок в жаравата.
— Това малко заливче — посочи тя. — Изглежда тихо и спокойно.
Без много суетня двамата огледаха убежището. Бри направляваше лодката на вятъра, намаляваше скоростта, въртеше руля. След като всичко бе направено както трябва, тя седна и се загледа над водата.
— От това място Кордина изглежда наистина прекрасна. Толкова много розово и бяло, прекрасна е. Сякаш нищо лошо не би могло да се случи тук.
Рийв проследи погледа й.
— Във вълшебните приказки обикновено има и насилие, нали не си забравила?
— Не съм. — Бри се усмихна лекичко и погледна към двореца. Колко дръзко се издига, помисли си. Колко е елегантен, колко величествен. — Ала дори и да прилича на взета от вълшебна приказка, Кордина не е такава. Да не би практичният ти и демократично настроен американски ум да я намира за глуповата… Дворците ни, помпозността, протокола?
Този път той се усмихна. Тя може и да не помнеше корените си, но те си оставаха, дълбоко в нея.
— Според мен се управлява изключително интелигентно. Лебар е едно от най-добрите пристанища в света, независимо от размерите. В културно отношение всички могат да се поклонят пред Кордина. Икономически е непоклатима.