След това влезе в стаята и се оказа, че нищо не бе чак толкова просто.
Бри седеше в едно кресло, светлината се промъкваше през рамото й, докато тя ровеше в някаква книга. Беше нервна, но изпълнена с решителност. Успя да скрие притеснението си, когато вдигна поглед.
— Струва ми се, че винаги съм обичала Стайнбек — поясни Бри и остави книгата. — Кара ме да се чувствам така, сякаш съм била в Монтърей. — Тя стана и въпреки че бе прекалено нервна, за да е планирала всичко предварително, приличаше на истинска булка. Семплият бял халат падаше до глезените й и скриваше ръцете й чак до китките. Косата й се стелеше свободно по раменете, където дантелата разкриваше кожата й.
Рийв остана на място, поразен от копнежа в гърдите си.
— Искаш да я вземеш ли?
— Не. — Бри пристъпи към него, сякаш бе изпълнена с увереност. — Ти не идваш при мен, Рийв. Затова реших, че е време аз да дойда при теб. — Имаше нужда да го докосне и хвана ръцете му. Така увереността й придоби реално измерение. — Не можеш да ме отпратиш — прошепна тя. — Няма да си отида.
Не, той наистина не можеше да я отпрати. Здравият разум му казваше, че е редно да го стори, ала същият този здрав разум не успяваше да се справи.
— Отново ли разчиташ на високото си положение, Габриела?
— Само ако се налага. — Тя вдигна ръцете му към лицето си. — Кажи ми, че не ме искаш. Може и да те намразя, но втори път няма да се направя на глупачка.
Рийв знаеше, че може да я излъже, че лъжата му бе най-доброто за нея. Само че лъжата не можеше да излезе от устните му.
— Не мога да ти кажа, че не те искам. Съмнявам се, че мога да ти кажа, че съм си мислил, че ще успея да ти го кажа. Защото така ще се направя на глупак.
Усмихната, Бри го обгърна с ръце.
— Прегърни ме. Просто ме прегърни. — Тя затвори очи, когато бузата й се опря на рамото му. Ето това бе мястото, за което мечтаеше. — Полудях, докато те чаках и се чудех. За малко да загубя самообладание тази вечер, докато дойда.
— По-добре да не беше идвала. Не е много дискретно от твоя страна да идваш в стаята ми в полунощ.
Бри се разсмя и отметна глава назад.
— Не, наистина не е. Затова нека да се възползваме.
Обвила ръце около врата му, тя намери устните му. Точно това бе искала, това бе всичко, от което се нуждаеше, осъзна Бри, докато влагаше всяка частица от себе си в тази целувка. Каквото и да се налагаше да стори, за да мине още един ден, можеше да го преживее, стига да имаше тази нощ с него.
— Рийв… — Тя бавно се отдръпна, за да може да го погледне. — Нека тази вечер да няма преструвки и лъжи. — Повдигна ръката му към устните си и я целуна. — Имам нужда от теб. Това достатъчно ли е?
— Напълно. — Той развърза колана на халата. — Нека да ти покажа.
Светлината бе приглушена, прозорците отворени. Бри усети мириса на цветята, които се виеха по стената. Когато Рийв смъкна халата от раменете й, тя потръпна. Беше от възбуда, не от лекия бриз.
— Прекрасна си, Бри. — Сега, след като дрехите вече не ги деляха, той проследи рамото й с пръсти. — Всеки път, когато те видя, е като ново начало. Светлината е различна, ъгълът, ала все едно, че те виждам за пръв път.
Рийв приглади косата й настрани от лицето и го обрамчи с длани. След това се взря в нея и я наблюдаваше напрегнато, докато сърцето й започва да блъска неудържимо силно. Целуна я веднъж, два пъти, бавно, ала лекичко. Когато клепките й трепнаха и се затвориха, той ги покри с устни. Преди не бе толкова нежен. Но сега тя сама бе дошла при него. Сега можеше да я дари с нежност.
Когато я пое на ръце, очите й се отвориха в почуда. Не бе очаквала този стар романтичен жест от него. А Рийв щеше да й даде много повече, отколкото си представяше.
Отпусна се на леглото, изпълнена с копнеж. Вдигна пръстите й към устните си и ги целуна един по един. Когато се изви към него, той я притисна с нежни целувки, с покоряващи ласки. Не беше като първия път, сега огънят тлееше, измъчваше и носеше наслада.
Бри си мислеше, че вече й бе показал всички нюанси на удоволствието, което можеше да изпита тялото й. Сега й показваше още и още от невероятната страст.
Тя усети в него нетърпение. Сила. Първия път, когато се любиха, ги бе усетила и пожелала. Ала не и тази вечер. Тази вечер Рийв бе безкрайно нежен. Нежността му й донесе стелеща се, обгръщаща цялото й същество насита, която й бе непозната. Различно удоволствие, незабравимо, успокояващо и сладко. Бри му се отдаде, остави се да бъде водена и насочвана.
Той беше отнел невинността й. По някакъв необясним начин Рийв усещаше, че бе събудила и в него искрица от тази невинност. Не бе търсил подобно нещо, не го бе искал, но и нямаше как да го предотврати. Сигурно един ден, когато всеки от тях поемеше по собствения си път в живота, той трябваше да се справи сам с новото, със загубеното, и нямаше да му е никак лесно. Тази вечер, докато тя бе до него, нежна, отдадена, любима, Рийв щеше да е щастлив.