Бри се разсмя, докато преглеждаше внушителния списък с бележки, които държеше.
— Мога да ти кажа, че не си в Оксфорд, за да записваш още имена в онова черно тефтерче.
— Да, но няма да го направиш. — Той небрежно прехвърли ръка през раменете й. — Ти никога не ми изнасяш лекции. Видях списъка с гостите. За мен е удоволствие, че великолепната госпожа Лорънс ще успее да дойде.
Тази забележка привлече вниманието й. Бри вдигна поглед от бележките и се намръщи.
— Бенет, госпожа Алисън Лорънс е почти на тридесет и е разведена.
Той я погледна с очарователна невинност, под която прозираше палавост.
— И какво от това?
Бри поклати глава. Не му ли беше още рано, зачуди се тя.
— Май ще трябва да ти изнеса някоя и друга лекция.
— Защо не оставиш тази работа на Алекс. Той е много по-добър.
— И аз така установих — измърмори Бри.
— Да не би да те е тормозил?
Тя се намръщи, докато наблюдаваше издигането на втория полилей.
— А не е ли винаги така?
— Нали си го знаеш какъв е.
— Принц Съвършенство.
Лицето му грейна.
— Я, ти да не би да си си спомнила…
— Доктор Франко ми каза.
— О… — Ръката му я стисна за миг, за да й даде сила, ала и в израз на разочарование. — Миналия път, докато бях тук, нямах време да си побъбрим. Исках да те питам как си.
— Ще ми се да можех да ти кажа… Покрай прозорците, ако обичате — нареди Бри на мъжете, които внасяха две шестметрови маси. Те щяха да се покрити с бели ленени покривки, мислеше тя, докато проверяваше в бележките, отрупани с деликатеси за гостите, които щяха да са тук през дългата бална нощ. — Физически съм добре, тоест, получих одобрение, макар и с известна доза нежелание. Струва ми се, че доктор Франко би предпочел да ме държи под наблюдение по-дълго. Всичко останало е много сложно.
Той взе ръката й и обърна диаманта така, че да отрази светлината.
— Предполагам, че и това е част от сложното.
Бри се стегна, а след това се отпусна. Бенет усети.
— Само временно. Скоро нещата ще си дойдат на място. — Тя си помисли за кошмарите, за термоса. — Бенет, исках да те питам за бавачката. Мислиш ли, че тя е добре?
— Бавачката ли? — Той я погледна изненадано. — Да не би да е била болна? Никой не ми е казал.
— Не, не е била болна. — Бри се поколеба, защото различните измерения на лоялността я объркваха. Защо просто не му кажеше какви подозрения имаше към старата бавачка? Да му каже и да се свърши. — Вече е доста стара, а някои хора стават доста странни или…
— Да се е вдетинила? Бавачката? — Този път Бенет се разсмя и й стисна ръката. — Умът й е като бръснач. Ако е прекалила с грижите около теб, то е защото се чувства длъжна да го прави.
— Да, разбира се. — Съмненията й не намаляха, но ги запази за себе си. Щеше да наблюдава и да чака, както си бе обещала.
— Бри, носи се слух, че вие с Рийв сте двойката на десетилетието.
— Така ли? — Тя вдигна едната си вежда, ала палецът й се плъзна към диаманта на пръста. — Значи добре си играем ролите.
— А това всъщност игра ли е?
— Не започвай и ти! — Изгубила търпение, Бри се отдалечи от него към вратите на терасата. — Тази игра вече я играх с Алекс.
— Не че си пъхам кралския нос. — Също изгубил търпение, той я последва. Въпреки че бяха съвсем близо до скарване, те говореха тихо. Прислугата бе известна с отличния си слух. — Напълно естествено е да се притеснявам.
— А щеше ли да си толкова притеснен, ако годежът беше истински? — Гласът й бе хладен, прекалено хладен. Това бе достатъчен отговор за Бенет. Но той не му позволяваше да е сигурен дали да се почувства облекчен, или да продължи да се притеснява.
— Чувствам се отговорен — каза след малко той. — Все пак това донякъде беше моя идея, а и…
— Твоя? — Този път тя захвърли шумно бележките на една маса.
Бенет отстъпи леко и му се прииска да си бе държал устата затворена, а очите отворени. Ако имаше едно нещо, което избягваше, това бяха разправии с жени. Предстоеше му да загуби.
— Е, изтъкнах пред татко, че ще бъде доста необичайно, ако Рийв те придружава навсякъде, живее тук и… По дяволите. — Притеснен от спокойствието й, от ледения й поглед, той прокара ръка през косата си. — Какво ли не се говореше. Клюки.
— И какво ми пука на мен за клюките?
— Никога преди не си се сблъсквала с такива приказки. — Гласът му не бе горчив, по-скоро сдържан. — Виж, Бри, може и да съм най-малък от тримата, ала аз съм с най-богат опят по отношение на онези навлеци от жълтата преса.
— И то с основание.
Бенет също можеше да проявява достойнство.
— Да, с основание. Само че аз съм избрал да живея по определен начин, докато ти не си. Няма да мога да преглътна това, че ще виждам името ти и снимката ти къде ли не и всеки, който я види, ще се подсмива. Ако искаш се ядосвай. Аз предпочитам да те гледам ядосана, отколкото наранена.