Би трябвало да му е бясна. Тя разбираше, че бе в правото си. Можеше да му каже надменно и категорично да не й се меси в работите. С намесата си я бе направил много по-уязвима, отколкото би успял един скандал. Пръстенът на ръката й бе като опора, като подкрепа. А един ден щеше да сведе поглед надолу и нямаше да го има. Тогава всичко щеше да е свършено.
Би трябвало да се ядоса, но обичта нахлу в нея, топла и сладка. Той бе толкова млад и толкова искрен и мил.
— Върви по дяволите, Бенет. — Прегърна го. — Би трябвало да съм ти бясна.
Той опря чело на слепоочието й.
— Как можех да предположа, че ще се влюбиш в него?
Можеше да отрече и да спаси част от гордостта си. Вместо това поклати глава и въздъхна.
— Нито пък аз.
Тъкмо когато Бри се отдръпна, видя, че един от портиерите въвежда две жени в залата. Беше дала указания щом Кристина Хамилтън и сестра й пристигнат, незабавно да ги доведат при нея.
От снимките и изрезките от вестниците, които й бяха дали, Бри позна високата зашеметяваща брюнетка в костюм на Ив Сен Лоран. В първия момент я обхвана паника.
Какво да стори? Дали да се втурне през стаята, или просто да се усмихва и да чака. Господи, колко й беше трудно, като не знаеше.
— Това е най-близката ти приятелка — прошепна Бенет в ухото й. — Сама казваше, че братята ти са братя по рождение, а че тя ти е сестра, дадена от съдбата. Това е Кристина.
Това бе достатъчно, за да заличи паниката. И двете жени понечиха да направят реверанси, като по-младата не сваляше очи от принца, а по-голямата се бе ухилила към Бри. Принцесата се остави на инстинкта и прекоси залата с протегнати ръце. Кристина я посрещна.
— О, Бри! — През смях Кристина я задържа на една ръка разстояние. Бри забеляза, че очите й бяха меки, ала от тях се излъчваше ирония. Устата й бе прекрасна, докато се усмихваше, но излъчваше сила. — Изглеждаш чудесно, чудесно, чудесно! — След това Бри бе задушена в здрава прегръдка. Кристина ухаеше на скъп парфюм, женствено и непознато. Ала паниката не надигна повече глава.
— Радвам се, че дойдохте. — Бри отпусна буза до внимателно прибраната коса на Кристина. Не бе лъжа, откри тя. Наистина се нуждаеше от приятелка, просто от приятелка, не от семейство, нито от любовник. — Сигурно сте уморени.
— А, нали знаеш, че летенето ме побърква. Отслабнала си. Как не те е срам да ме засрамваш така.
Бри се усмихваше, когато се отдръпна.
— Само три килограма.
— Само три. — Кристина вдигна очи към тавана. — Трябва да ти разкажа за ужасите, които преживях в онзи малък и безобразно скъп минерален санаториум, където ходих преди няколко месеца. Качих пет. Принц Бенет. — Кристина протегна ръка с надеждата, че той ще я целуне. — Господи, да не би въздухът в Кордина да ви прави толкова прекрасни?
Бенет не я разочарова. Само че докато устните му докосваха кокалчетата на ръката й, погледът му се отмести към Ив.
— Въздухът в Хюстън също трябва да е вълшебен.
Кристина не пропусна погледа. Също като целувката, тя го бе очаквала. Все пак Ив бе една млада жена, която никой мъж не би пропуснал. А това притесняваше Кристина.
— Принц Бенет, предполагам, не познавате сестра ми Ив.
Бенет вече държеше ръката на Ив. Устните му се спряха на нея само секунда по-дълго, отколкото над ръката на сестра й. А няколко секунди можеха да се окажат дълго време. Той забеляза пуснатата гъста тъмна коса, замечтаните нежни сини очи, широките пълни устни. Бенет лесно отдаваше младото си сърце.
— Приятно ми е да се запозная с вас, Ваше Височество.
Гласът не бе момичешки, а женствен, наситен и тъмен като косата.
— Изглеждаш прекрасно, Ив. — Бри пое ръцете на Ив, за да отблъсне брат си. — Много се радвам, че си тук.
— Всичко е както го описваше — Ив й отправи неочаквана, поразително въздействаща усмивка, стряскаща, защото бе естествена като слънчев изгрев. — Не успях да го разгледам.
— Значи не бива да бързаш. — Бенет внимателно отмести сестра си настрани. — Аз ще те разведа. Сигурно Бри и Крис имат много неща да си казват. — С нещо като поклон към другите жени, той поведе Ив навън. — Какво би искала да видиш първо?
— Я виж ти… — Тъй като не знаеше дали да се мръщи, или да се смее, Бри гледаше след тях. — Бенет никак не си губи времето.
— Нито пък Ив. — Кристина потропна с крак, но след това забрави за тях. Все пак не можеше вечно да бди над сестра си. — Много ли си заета?
— Не много — отвърна Бри и наум преподреди програмата си. — Утре ще ми остане време да се изкъпя.