— Чуй ме, Джойс…
— Причиняваш ми болка!
— Никога не съм те лъгал. Не съм ти обещавал нищо. Колко дълго, мислиш, щеше да продължи тази връзка? И двамата получихме онова, което желаехме. Сега всичко е свършено.
Тя му хвърли разярен поглед.
— Ще приключи, когато аз кажа, но не и преди това!
Изражението на лицето му се промени.
— Така значи — изсмя се той. — Гордостта ти е наранена. Добре, кажи на приятелите си, каквото желаеш, Джойс. Кажи им, че ти си скъсала връзката. Ще се съглася с всяка твоя дума.
— Как се осмеляваш да ми говориш с такъв назидателен тон, ти, невеж кокни! Зная колко хиляди обувки си изблизал, докато се добереш дотук, и всеки друг знае! Благородниците ще посещават клуба ти, ала никога няма да те поканят в домовете си, на своите партита, не ще ти позволят да се храниш на тяхната трапеза или да заговаряш дъщерите им, и знаеш ли защо? Защото не те уважават — гледат на теб като на кал, изстъргана от обувките им и запратена в канавката, откъдето си се пръкнал! Мислят си, че си най-низшето създание на…
— Добре — промълви Дерек и безрадостна усмивка прекоси лицето му. — Зная всичко това. Спести си усилията.
Джойс се вторачи в него отблизо, очевидно съзнавайки, че обидите й изобщо не са му подействали.
— Ти си лишен от чувства. Ето защо никой не може да ти причини болка — защото дълбоко в себе си си мъртъв.
— Така е — с равен той се съгласи той.
— И не те е грижа за никого. Нито за мен.
Проблясващите му зелени очи се кръстосаха с нейните. Въпреки че нищо не отвърна, отговорът му бе недвусмислен. Пресягайки се с ръка, Джойс го зашлеви с цялата си сила, плесницата прозвуча като остър пистолетен изстрел. Дерек машинално посегна да отвърне на удара. Ала ръката му замря във въздуха, преди да е достигнала лицето й. Той бавно я спусна. Лицето му бе потъмняло, с ледено изражение.
— Мога да те накарам да ме пожелаеш — изхриптя Джойс. — Има неща, които все още не сме правили заедно — нови игри, които ще ти покажа…
— Сбогом, Джойс — той се извърна и напусна стаята. Отказът му от тялото й бе обидно фамилиарен, сякаш се бе изправил за секунди от предложена му обилна трапеза. Лицето на Джойс придоби пурпурночервен цвят.
— Не — просъска тя. — Няма да ме напуснеш! Ако в живота ти има друга жена, ще й издера очите!
— Няма друга жена — прозвуча отговорът му. — Просто ми доскуча — внезапно акцентът му премина в плоския, груб кокни. — Или както твоите благородници биха го нарекли, енюи.
Тя побягна от стаята, все още гола, крещейки подире му, докато той се спускаше по стъпалата.
— Връщай се веднага… или горчиво ще съжаляваш! Само аз мога да те притежавам, никой друг! Разбираш ли! Ще си заплатиш скъпо за това, Дерек Крейвън!
Дерек не бе взел заплахите й сериозно — или, може би, просто не го бе грижа. Бе извършил онова, което планираше в живота си, без да си представя, че краят на този дълъг, изпълнен с предателства успешен път ще завърши с такова разочарование. Сега той бе спечелил всичко, за което въжделееше, без всякакви перспективи пред себе си. Проклета досада, влудяващите и впиващи се в мозъка му нокти на скуката. Допреди няколко години той не знаеше какво означава тази дума. Болестта на богатия, помисли си той и мрачно се усмихна.
Глава втора
Сара се облече грижливо за визитата си в двореца на хазарта. Наметна най-хубавата рокля, която имаше, сиво-син гренадин с три дълбоки диагонални бастички на горната подгъвка и елече с висока яка, украсено с дантела. Притежаваше много малко дрехи, ала всички бяха добре ушити, от хубав, твърд плат. Роклите, които предпочиташе, не принадлежаха към определен моден стил. Надяваше се, че петната от кръв можеха да бъдат изличени от дрехите, с които бе облечена миналата нощ. Предизвикала бе бурна сцена, когато се бе завърнала в такъв късен час, изплескана с кръв. В отговор на неистовите възклицания и въпроси на мисис Гудмън Сара меко бе отвърнала, че е преживяла малка неприятност по време на разследванията си.
— Няма нищо тревожно — просто се спрях, за да окажа помощ на един непознат.
— Но тази кръв…
— И капчица не е моя — увери я усмихнато Сара. Накрая бе отклонила вниманието на мисис Гудмън към проблема как да изличи петната. Заедно намазаха с каша от нишесте и студена вода роклята и палтото й. Тази сутрин дрехите бяха накиснати в смес от джин, мед, мек сапун и вода. След като прибра с фиби косата си, Сара покри кестенявите къдрици с бродирано с клонки боне. Доволна от външността си, тя затършува в един от сандъците за по-лека шапка. Поглед през стъклото на малкото прозорче разкри типичен за есента хладен ден.