Сара пребледня, ала не позволяваше на другата жена да забележи, че думите силно я бяха ужилили. Джойс поднови гаврата си и се впусна в друга тирада, като възхваляваше любовните способности на Дерек, докато гневът и ревността не предизвикаха силен спазъм в стомаха на Сара.
Нежен женски глас долетя до слуха на Дерек, изваждайки го от мрачния му унес. Нещо не беше наред… Мраз цареше около него и сковаваше тялото му, зловеща сянка проникваше през всяка негова пора. Той замаяно се размърда.
— Сара…
— Алекс и аз сме тук при теб, скъпи — прозвуча някак ниско и странно гласът на Лили.
Дерек се пробуди и простена от туптящата болка в главата.
— Господи! — той примига и тромаво приседна, оглеждайки се наоколо. Намираше се в каретата на Рейфорд, спряла пред Суонс Корт. До него седеше Алекс, поставил ръка върху раменете му. Гърдите го боляха. Чувстваше се като пребит.
— Какво се е случило? — изломоти той и потърка очи. Лили стоеше до вратата на каретата, мокрото й от сълзи лице бе осветено от уличните лампи. Очите й бяха подути.
— Влез в къщи, Дерек. Внимателно, нека Алекс ти помогне.
Дерек се подчини, без да мисли, нозете му се огъваха и той залитна, измъквайки се от каретата.
— Къде е тя? — той бе вбесен от начина, по който се споглеждаха. — Проклети да сте и двамата, отговорете ми?
Очите на Алекс изразяваха състрадание. Той тихо отвърна:
— Никъде не я намериха, Дерек. Застигната е била от пожара. Не е възможно да е оцеляла.
Дерек издаде животински рев и се олюля назад. Кошмарът отново го връхлетя. Той целият се затресе.
— Дерек — тихо го повика Лили, очите й го обливаха с топлина. — Ти не си сам. Ще ти помагаме да преодолееш всичко. Ела вътре. Влез да пийнем нещо.
Той я гледаше безизразно.
— Дерек — продължи да го увещава тя, ала той бързо закрачи, докато мракът не го погълна изцяло.
Слисана, Лили го извика и се обърна към Алекс:
— Трябва да го настигнеш — настойчиво произнесе тя. — Алекс, върни го обратно!
Той я обгърна с ръце.
— И тогава какво? Той е зашеметен от удара по главата, не мога да го насиля да остане тук — повдигна брадичката й и се втренчи в очите й.
— Ще се върне — нежно я увери той. — Няма къде другаде да отиде.
Изтощена от безумните си мисли, Сара бе изненадана, когато каретата намали хода си и се закова на място. На моменти й се струваше, че колелата никога няма да спрат да се въртят и с всяка изминала минута да я отнасят все по-далеч от Лондон. През останалата част от пътуването Джойс бе потънала в мълчание, след като непохватно се бе мъчила да окачи изумрудите на шията си, без да свали от прицел пистолета си.
Сара внимателно я бе наблюдавала. Джойс Ашби бе обезумяла, или поне бе умствено неуравновесена. Приличаше на жестоко, себично дете в тялото на възрастен. Тя не ценеше живота, освен собствения си, не изпитваше угризения на съвестта за действията си. В ума й не се вместваха последствията от онова, което вършеше.
Защо не бе възпряна, защо й бе позволено необезпокоявана да й причини подобно зло? Със сигурност лорд Ашби би трябвало да е известен за начина й на живот. Сара се питаше що за човек бе той и защо не бе поел здраво Джойс в ръце.
Кочияшът отвори вратичката на каретата и надникна вътре. Имаше слабо плъхообразно лице с бакенбарди. Безцветните му очи нервно се стрелкаха от пистолета към лицето на Джойс.
— Милейди? — попита той.
— Излизаме — отвърна Джойс. — Стой тук, докато се върна.
Сара проговори бързо, вперила поглед в кочияша.
— Не можеш да допуснеш това. Не ставай глупак. Законът ще ти потърси сметка за всичко, което се случи с мен, а ако не той — съпругът ми!
Мъжът се сепна, ала се отдръпна, без да я поглежда.
— Хайде, излизай — Джойс я смушка с дулото на пистолета.
Сара скочи на земята, нозете й се бяха схванали от дългото пътуване. Тя прониза с поглед кочияша, който се бе качил отпред на капрата. Тъй като той явно не притежаваше съвест, на която да се позове, тя извика заплашително:
— Съпругът ми е Дерек Крейвън и щом открие какво се е случило с мен, няма да те остави, без да си платиш за всичко!
— Дерек няма да направи нищо за теб — саркастично произнесе Джойс и побутна Сара с пистолета. — Хайде, тръгвай.
Пътят бе осветен от фенера на каретата, който Джойс носеше. Те стигнаха до старинния замък, разбита купчина камъни. Прозорците и вратите бяха изпочупени и придаваха на крепостта вид на беззъба животинска паст. Сара бавно влезе в централното фоайе. Мишки и всякаква друга сган щъкаха във всички посоки, паникьосани от чуждото присъствие.