Выбрать главу

— Сара! — долетя до нея озадаченият глас на мисис Гудмън, когато слизаше по стъпалата. — Прекрасен частен екипаж е спрял навън точно пред дома. Знаеш ли нещо за него?

Заинтригувана, Сара се приближи до предната врата на скромната къща на Гудмънови и открехна тясна пролука. Погледът й зашеметен грабна лакирана в черно каляска, блестящи дорести коне, кочияши и лакеи, нагиздени в еленови кожи, рединготи и триъгълни шапки. Мисис Гудмън изпроводи Сара до вратата. Наоколо завесите бяха дръпнати, иззад тях надничаха любопитни лица.

— Никога не сме виждали на тази улица такъв екипаж — възкликна мисис Гудмън. — Погледни Аделаид Уидърбейн — очите й ще изскочат от орбитите си. — Сара, за Бога, какво означава това?

— Нямам представа.

С невярващ поглед те следяха как един лакей изкачва стъпалата пред дома на Гудмън. Бе висок над шест фута.

— Мис Филдинг? — почтително се осведоми той.

Сара открехна вратата.

— Да?

— Мистър Уърти изпраща карета да ви изпроводи до бара на Крейвън, щом сте готова.

Подозрителният поглед на мисис Гудмън заподскача от лакея към Сара.

— Кой е този мистър Уърти? Сара, има ли това нещо общо с тайнственото ти поведение миналата нощ?

Сара уклончиво сви рамене. Мисис Гудмън бе потресена от късното прибиране на Сара, от раздърпания й вид и петната по дрехите й. В отговор на многобройните въпроси Сара меко бе отвърнала, че няма защо да се тревожи и че е била заета с изследвания във връзка с романа си. Накрая мисис Гудмън бе вдигнала рамене.

— Виждам — мрачно бе рекла тя — че това, което пише майка ти за теб, е истина. Зад тази спокойна външност се крие упорита и потайна натура!

— Майка ми ти е писала това? — запита изненадана Сара.

— Всичко, което ми писа, се свежда до това. Писа ми, че имате навика да вършите каквото си поискате, независимо колко ексцентрично би било то и че рядко отговаряте на въпроси, започващи с думите „къде“ и „защо“.

Сара се разсмя.

— Отдавна се научих да не обяснявам на хората нищо. Това ги подвежда да мислят, че имат право да знаят всичко, което върша.

Насочвайки мисълта си към настоящето, Сара взе чантичката и ръкавиците си и пое с лакея. Мисис Гудмън я спря с леко докосване по ръката.

— Сара, мисля, че е най-добре да те придружа, в интерес на безопасността ти.

С неотстъпчив израз Сара сдържа усмивката си, знаейки, че любопитството на възрастната жена е безгранично.

— Много мило от ваша страна, ала няма нужда. Ще бъда в пълна безопасност.

Тя се отправи към екипажа и се закова, поглеждайки към високия лакей.

— Това съвсем не бе необходимо — промърмори тя. — Възнамерявах да отида пеша до Крейвън тази сутрин.

— Кочияшът и аз сме на вашите услуги, мис Филдинг. Мистър Уърти настоя да не се разхождате повече пешком из Лондон.

— Нужно ли бе да наемате също въоръжени ездачи, съпровождащи екипажа?

Сара бе объркана от цялата помпозност и показност. Каретата много повече би подхождала на някоя дукеса, отколкото на писателка от малко провинциално селце.

— Особено въоръжения ескорт. Мистър Уърти ни каза, че проявявате склонност към посещения на опасни места — като отвори вратичката на каретата с претенциозен жест, той й помогна да изкачи мъничките, застлани с килимче стъпала. С унила усмивка Сара се настани сред кадифените възглавници и приглади полите си.

Когато пристигнаха в хазартния клуб, главният иконом я посрещна на входа с извънредна учтивост. Непосредствено след това се появи и Уърти с галантна усмивка. Поздрави я като стар приятел.

— Добре дошли в бара на Крейвън, мис Филдинг!

Сара пое протегнатата му длан и той я въведе в клуба.

— Как се чувства мистър Крейвън тази сутрин?

— Няма апетит и шевовете му твърде го загрозяват, ала инак е много добре — Уърти наблюдаваше Сара, която заобиколи в полукръг центъра на великолепно украсеното фоайе. Изражението на лицето й се смени с удивление.

— Божичко — успя само да промълви тя. — О, Боже мой. Никога не бе виждала такъв лукс, таванът с живописни стъкла, блестящият полилей, стените с вградени в тях позлатени колони, тежките завеси от наситено синьо кадифе. Без да снема очи от пищното обкръжение, тя затършува из чантичката си за тетрадка.

Уърти й говореше, докато тя записваше трескаво.