— Очаквах ви, лейди Ашби. Изглежда, че тая нощ сте извършили някоя пакост.
Джойс хвърли поглед към съпруга си и не отговори. Сара предпазливо се приближи до него. Той се бе настанил в едно кресло до камината с удобно протегнати нозе. Набит, як мъж с тлъста шия, увиснала челюст и влажни изпъкнали очи, той наподобяваше надменна жаба. Сара се почувства като нещастна мушица, попаднала в територията му. Въпреки финото му облекло и аристократичната титла, той излъчваше нещо алчно и нечистоплътно.
— Обяснете ми какво става — произнесе той, втренчил поглед в Сара и нетърпеливо размаха широката си ръка.
Сара пресрещна очите му и се постара тонът й да звучи по-твърдо и категорично:
— Не бих окачествила действията на лейди Ашби като „пакост“, милорд. Тази нощ съпругата ви подпали пожар в клуба на моя съпруг, заплаши живота ми, отвлече ме и се опита да ме заключи във вашия запустял замък, за да ме държи там като „домашно зверче“. Склонна съм да я обвиня в опит за убийство.
Джойс нетърпеливо се намеси:
— Тя лъже, милорд! Тази… тази селяндурка ме нападна без никаква причина…
— Спокойно! — прогърмя гласът на Ашби. Погледът му се обърна към Сара. — Не възнамерявате да се обърнете към властите, нали, мисис Крейвън, в противен случая не бихте довели лейди Ашби при мен. По-добре би било да не излагаме пред властите детайлите на тази презряна ситуация. Още повече, че и съпругът ви има провинения пред жена ми.
— Не приемам…
— О? Тогава какво правите тук сега, не се ли опитвате да го защитите от последствията на бившите му прегрешения? Едва ли бихте оспорили, мисис Крейвън, че съпругът ви никога не би приел лейди Ашби в леглото си от уважение към мен. Макар че… съм съгласен, че лейди Ашби е изключително голямо изкушение.
Сара се вгледа в разярената, изцапана с кръв жена с отвращение.
— Каквито и да са били вкусовете на съпруга ми в миналото, сега той не проявява интерес към никого, освен към мен.
Тънка усмивка прекоси лицето на лорд Ашби. Тежката му челюст се изкриви.
— Не се съмнявам ни най-малко, мисис Крейвън. И ще се считам за ваш длъжник — единствено ваш, а не на съпруга ви, ако ми разрешите да се отнеса към жена ми, както намеря за добре.
Двете жени заговориха едновременно.
— Милорд? — изхриптя Джойс.
— Какво възнамерявате да сторите с нея? — попита го Сара.
— Ще я отведа в едно усамотено местенце в Шотландия — отвърна лорд Ашби — далеч от обществото. По-скоро бих бил склонен да я изолирам в относителен комфорт, отколкото да я настаня в приют за душевно болни, където биха я подложили на мъчително лечение — пък и какъв позор ще бъде това за семейството.
— Неее! — издаде Джойс нечовешки вой. — Никъде няма да ме пращате! Не искам да бъда затворена в клетка като животно!
Сара насочи вниманието си към лорд Ашби.
— Чудя се само защо не сте го направили по-рано, милорд.
— Съпругата ми винаги е била източник на забавление за мен, мисис Крейвън. Досега не е причинила зло никому.
— Лицето на мъжа ми — намеси са разгорещено Сара, като си мислеше за разреза.
— Заслужено наказание — заяви лорд Ашби. — В миналото Крейвън сложи рога на доста властни и високо издигнати мъже. За негов късмет никой от тях не се реши на саморазправа.
Той имаше право, колкото и да не й се щеше да го признае.
— Вашият „източник на забавление“ едва не ми коства живота — измърмори Сара под нос.
Ашби нетърпеливо смръщи вежди.
— Мисис Крейвън, не виждам причина да повтаряме нещата отново. Давам ви честната си дума, че проблемът ще бъде разрешен по начина, по който ви го описах. Кракът на лейди Ашби няма да стъпи повече в Англия. Това би трябвало да е достатъчно, за да ви задоволи.
— Да, милорд. Разбира се, че разчитам на думата ви — Сара почтително сведе очи. — А сега ме извинете, трябва да намеря съпруга си.
— Крейвън беше тук заедно с лорд Рейфорд — й съобщи лорд Ашби.
Сара бе зашеметена от новината.
— Тук? Но как…
— Те подозираха, че Джойс има нещо общо с изчезването ви. Отвърнах им, че нямам представа къде може да е. Отидоха си десетина минути, преди вие да се появите.
— И къде отидоха?
— Не ги попитах. Не ме засягаше.
Сара се успокои, че Дерек не бе наранен. Ала трябваше да е силно разстроен, даже обезумял от ужас, без да знае къде се намира тя. Тя прехапа устни от тревога.