— Ставаш известен като обществен благодетел — каза му тя доволно — независимо дали ти харесва или не.
— Не ми харесва — отвори той мрачно. — Правя го само защото иначе ще скучая.
От всичките изненади около Дерек — а те изглежда бяха неизчерпаеми — най-голямата беше неговата погълнатост от дъщеря му. Обичаше дъщеря си с открито обожание. Често я пъхваше в гънката на ръката си пред гостите, и я разнасяше пред тях, сякаш бебето беше прекрасно чудо, каквото никой от тях не е виждал дотогава.
— Родете си още няколко деца — посъветва Лили. — Така че вниманието му да се разпредели между тях. Иначе ще я съсипе.
Сара не разбираше напълно причината на поведението му до един неотдавнашен следобед, когато бе застанала с него над люлката да погледат спящата си дъщеря. Дерек бе взел ръката й в своята и я вдигна към устните си.
— Ти си моето сърце — прошепна той. — Ти ми даде повече щастие, отколкото имам право да притежавам. Но тя… — той погледна въпросително към Лидия. — Тя е собствената ми плът и кръв.
Развълнувана от думите му, Сара разбра колко самотен е бил винаги: без родители, без братя и сестри, без никакви близки. Пръстите й се свиха и тя се притисна към него.
— Сега имаш семейство — каза тя нежно.
Погледите им се срещнаха и произведоха електричество. Напълно объркана, Сара силно се изчерви.
Не бяха се любили доста време преди раждането на бебето, и за чест на Дерек, той бе търпелив. Твърде необикновено, като се знаеше големия му физически апетит. Въпреки че докторът бе казал, че е напълно възстановена от последиците на раждането и е готова да поеме отново съпружеските си задължения, Сара бе успявала да държи Дерек настрана с меки откази. Напоследък, обаче, тя получаваше напрегнати погледи, които я предупреждаваха, че няма да спи сама още дълго. Тя се спря пред вратата на спалнята си.
— Дерек — с умолително усмивка промълви тя — може би по-късно…
— Кога?
— Не съм сигурна — отвърна тя, притваряйки вратата.
Дерек заинатено се промъкна край нея и я дозатвори. Посегна към нея и се заколеба, като видя, че тя се вцепенява. Лицето му се опъна.
— Какво има? — попита той. — Физически проблем? Дали е нещо, което аз съм направил, или…
— Не — каза бързо тя. — Нищо подобно.
— Какво тогава?
Не можеше да намери начин да обясни нежеланието си. Бе претърпяла толкова промени… Сега беше майка… Не беше сигурна, че правенето на любов въобще ще бъде същото, и не искаше да се увери в това. Боеше се, че ще го разочарова, както и себе си, и бе по-лесно да отлага събитието, отколкото да се изправи пред него. Тя неуверено сви рамене.
— Боя се, че няма да бъде същото като преди.
Дерек остана спокоен, проумявайки чутото. Ръката му се спря на тила й с жест, който според Сара бе предназначен да я утеши. Вместо това той я сграбчи и я привлече към себе си. Устата му плътно се притисна към нейната. Тя се сви от изненада, когато той насила пъхна ръката й между бедрата си. Беше твърд като желязо, подскочи от докосването й.
— Хайде — той притисна по-силно ръката й. — Усещаш ли това? Ти си моя жена, и те желая до болка. Не ме е грижа, дали ще бъде както преди. Ако не легнеш с мен, ще се пръсна.
И това явно бе всичко, което той възнамеряваше да каже по въпроса. Не обърна внимание на мекия й протест. Като сграбчи малкото й тяло до своето, той заръмжа от любов, удоволствие и нетърпение.
— Сара, липсваше ми… да те държа така… — ръцете му благоговейно се плъзгаха по нея, чувстващи закръглеността на гърдите й, по-пълната заобленост на ханша.
Колеблива отначало, Сара лежеше неподвижно под него, ръцете й лежаха на извития му гръб. Той я целуна с кротка алчност, вкусвайки устата й с дълги, дълбоки набези на езика. Тя се размърда от събуждащо се желание, като го притисна към себе си. За нейно неочаквано огорчение няколко капки мляко се процедиха от гърдите й. Като се отблъсна с извиняващо се охкане, тя се опита да му обърне гръб. Дерек бутна надолу раменете й и се наведе над гърдите й. Задиша още по-дълбоко, когато я загледа. Мокрите зърна бяха по-тъмнорозови от преди, заобиколени с фина мрежичка от вени. Пищният вид на майчинството предизвика вълна на болезнена възбуда у него. Той докосна връхчетата на гърдите й с език, дразнейки и кръжейки, след това сключи устни над напрегнатостта. Леко подръпна с уста.
— О, не трябва да правиш това — изпъшка Сара, като усети парлива болка в гърдата си. — Не е прилично…