— Уведомих персонала за вас, мис Филдинг. Те желаят да ви снабдят с всякаква информация, която бихте сметнали за полезна.
— Благодаря ви — отвърна Сара разсеяно, нагласявайки очилата си и взирайки се в резбата на капителите на колоните.
— Това е йонийски дизайн, навярно?
— Архитектът ги нарича „скаглиола“.
— Кой е архитектът? Творбите му ми напомнят Наш.
— Не, мистър Крейвън реши, че идеите на Наш не са достатъчно изобретателни. Мистър Наш е доста възрастен и твърде зает с проектите си за краля. Вместо него мистър Крейвън реши да предпочете млад архитект на име Греъм Гронау. Даде му ясно да разбере, че желае толкова великолепна сграда, че да засенчва Бъкингамския дворец.
Сара се засмя.
— Мистър Крейвън никога не предприема половинчати начинания, нали?
— Не — мрачно произнесе Уърти. Посочи с ръка към входа на централната игрална зала. — Мисля, че трябва да започнем с обиколка на клуба.
Сара се поколеба.
— Би било чудесно, но не желая да бъда забелязана, от когото и да е от клиентелата…
— Няма, мис Филдинг. Още е твърде рано. Повечето от хората на висшето общество в Лондон се пробуждат едва следобед.
— Обичам да ставам с изгрева на слънцето — заяви бодро Сара и го последва към централната зала. — Най-добрите мисли ме спохождат рано през деня, и освен това… — тя прекъсна думите си с възклицание, пристъпила вратите на осмоъгълната зала. Очите й се разшириха, щом се взря в прочутия куполообразен таван. Той бе покрит с пищни гипсови орнаменти и прекрасна живопис и украсен с най-внушителния полилей, който някога бе зървала. Централната игрална маса бе разположена директно под купола. Сара спокойно попиваше атмосферата на залата. Можеше да почувства хилядите драми, разиграли се тук, спечелените и пропилените богатства, възбудата, — гнева, страха, лудешката радост. Наведнъж й хрумнаха няколко идеи за романа и тя ги нахвърли колкото може по-бързо, докато Уърти я изчакваше мълчаливо.
Внезапно я завладя странно усещане, почувства гъделичкащ бодеж по врата си. Движението на молива й се забави. Обезпокоена, тя привърши изречението и вдигна поглед към празния вход. Вътрешно предчувствие я накара да се взре нагоре към балкона, откриващ изглед към главната зала. Долови неясната сянка на някой, който се шмугна… на някой, който ги бе наблюдавал. „Мистър Крейвън“, прошепна тя глухо, твърде тихо, за да я дочуе фактотумът.
След като установи, че е приключила със записките си, Уърти я подкани към изхода в другата страна на залата.
— Ще продължим ли?
По време на цялата обиколка Сара не можеше да се освободи от чувството, че са преследвани. Час по час тя надничаше през рамо, подозирайки, че може да зърне някой да ги наблюдава от вратата или иззад някоя колона. С течение на времето тя започна да забелязва много слуги, сновящи напред-назад. Кавалкада от прислужнички прекосяваха залите, носещи метли с дълги дръжки, кофи и купища парцали за триене.
— Колко чудесно организирано място! — възкликна възхитено Сара, когато се изкачваха по масивното централно стълбище с тежки, позлатени балюстради.
Уърти гордо се усмихна.
— Мистър Крейвън е придирчив. Наел е почти стотина слуги, за да поддържат идеално ритъма на клуба като часовников механизъм.
Всяка от шестте стълбищни площадки се разклоняваше в дълги коридори. Сара забеляза промяната в цвета на лицето на Уърти, когато го запита за какво са предназначени тези стаи.
— Някои от тях са помещения за прислугата — поясни той с неудобство. — Други служат за временен подслон на гостите. Останалите са предназначени за будоари на… ъ-ъ… проститутките на дома.
Сара кимна сухо.
— И колко печели мистър Крейвън от проститутките на дома? — попита тя.
— Той не получава облаги от тях, мис Филдинг. Присъствието им е част от обкръжението на клуба и допълнителна съблазън за клиентите. Всички пари, които припечелват, остават за тях самите. Мистър Крейвън им предлага само подкрепа, свободни жилища и далеч по-изискана клиентела, отколкото могат да намерят на улицата.
Сара се усмихна иронично.
— По-изискана? Не съм сигурна, мистър Уърти. Съдейки по това, за което съм осведомена, аристократичните мъже са също склонни към малтретиране на жени.
— Навярно бихте предпочели да поговорите с проститутките. Сигурен съм, че те ще ви опишат и предимствата, и неудобствата на работата си в клуба. Ще бъдат откровени с вас. Моето впечатление е, че ви считат за нещо като героиня.