— Най-добре е да си тръгнеш, преди Рейфорд да ни е сварил заедно — промърмори Дерек. — Днес не съм в настроение за дуел.
Лили се усмихна и се настани на стола.
— Алекс ми има доверие — съобщи целомъдрено тя. — Освен това, той знае, че съм твърде заета с децата, за да предприемам любовни авантюри — кратката й усмивка избледня. — Уърти ми изпрати тази сутрин бележка, в която пишеше, че си ранен. Като познавам дарбата му за сдържаност в репликите, направо пощурях от тревога. Можеше да бъде драскотина или фатална рана, или нещо между тях. Трябваше да се уверя със собствените си очи. О, горкото ти лице — изражението й се втвърди и за миг изключителната й красота бе помрачена от гняв.
— Кой ти причини това?
Той отблъсна ръката й, поставена върху неговата.
— Има голяма вероятност да е лейди Ашби.
— Джойс Ашби? — кадифенокафявите очи на Лили се разшириха и тя импулсивно зашепна: — Защо, в името на Бога? Дерек, кажи ми, че не си имал връзка с нея. Кажи ми, че не си като останалите разгонени глупци, които толкова са запленени от фалшивата й руса коса, нацупените й устни и полюшващата й се гръд и не си попаднал в хищните й нокти. Не, не произнасяй нищо, виждам, че си поредната й жертва — тя свъси вежди и кисело процеди: — Изписано е недвусмислено на лицето ти.
Единствената причина, поради която тя се осмеляваше да му говори толкова дръзко, бе близкото, тайно приятелство, което споделяха. Но дори и да беше така, тя бе на път да пристъпи опасната граница. Той я замери с една възглавница по начина, по който брат се кара със сестра си.
— Махай се, безсърдечна кучко…
Тя избегна удара на възглавницата.
— Как можеш да имаш връзка с Джойс, когато знаеш колко я презирам?
Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.
— Ревнуваш, а?
Лили раздразнено въздъхна.
— Знаеш, че отдавна сме надживели тези отношения. Обожавам съпруга си и изцяло му принадлежа — а и той ти е най-близкият приятел. И двете ми деца те наричат „чичо“…
— Всичко е много шик — ухили се той.
— Никога не е съществувало нищо между теб и мен. Обърнах се към теб за помощ в ония години, а ти ме тласна в ръцете на Алекс, за което съм ти дълбоко благодарна.
— И трябва да си — увери я той.
Внезапно напрежението между тях се разсея и те се усмихнаха един на друг.
— Вкусът ти към жените е чудовищен — тихо промълви Лили. Тя вдигна разхвърляните възглавници и ги постави зад главата му.
Дерек се облегна назад и я загледа през присвитите цепки на очите си.
— Стилът ти на бавачка би могъл да убие човек — той внимателно докосна шевовете си, които бяха започнали да набъбват. Макар и да не го признаваше гласно, знаеше, че тя е права. Лили бе единствената благопристойна жена, с която някога се бе свързвал. Обичал я бе по свой начин, но не достатъчно, за да поеме риска, за който знаеше, че никога не би бил готов. Не бе способен… да бъде съпруг или баща. Имаше само бледа представа за думата „семейство“. Постоянството, отговорността, задължението, нещата, от които Лили се нуждаеше… никога не станаха част от неговия свят. Всичко, в което бе сигурен, бе материалното богатство, което бе натрупал в смайващи количества. Ако можеше да се придобие място в рая с пари, той би закупил пазара на вечността.
Дерек наблюдаваше внимателно Лили с непроницаемо изражение. С тъмните си цигански къдрици, сплетени в сложна плитка и със стройното си тяло в елегантна рокля, човек никога не би предположил, че тя някога е била бездомница, прокудена от обществото, също като него. Това бе връзката, която ги обединяваше. Откакто бракът на Лили я бе издигнал до привилегированото общество, на Дерек му бе разрешено да я наблюдава само отстрани. Аристократичните господа рядко биваха склонни да го канят в именията си, ала съпругите им със синя кръв горяха от желание да го впримчат в леглото си. За Дерек това бе приятна форма на отмъщение, макар и тя да вбесяваше Лили.
— Кажи ми какво се случи с Джойс — настояваше тя.
— Скъсах с нея преди седмица — Дерек се усмихна мрачно, като си припомни ожесточения гняв на Джойс. — Прие го много тежко. Подозирам, че тя е наела главорезите, за да бъдем квит.
— Откъде си толкова сигурен, че зад това нападение не се крие някой друг? Иво Дженър, например. Той все играе мръсни игри…