— Не. Негодяите, които ме нападнаха миналата нощ, искаха да обезобразят само лицето ми — той унило се тръшна на леглото и опипа шевовете си. — Женски почерк на отмъщение, бих казал.
— Искаш да кажеш, че ако Джойс не би могла да те притежава, е искала да бъде уверена, че никой друг не би те пожелал? — Лили изглеждаше потресена. — Отвратително, порочно — тъкмо онова, което човек би могъл да очаква от такава жена. Защо се ангажира с нея? Нима животът ти е толкова банален и скучен, че не си могъл да устоиш на аристократичния й чар?
— Да — ухили се подигравателно Дерек.
— От години те наблюдава как се прехвърляш от легло на легло. Колкото по-високо издигнати и снобски са те, толкова повече ги желаеш… но защо? Само и само да демонстрираш на света, че можеш да притежаваш най-хубавите, най-търсените жени?
— Отсега нататък ще задирям всички нежелани, простовати домакини. Това ще те удовлетвори ли?
Тесните длани на Лили стиснаха ръката му и тя се облегна на нея, въпреки усилията му да се освободи.
— Ще ти доверя какво ми доставя удоволствие — отвърна тя сериозно. — Сърцето ми се разбива да те гледам как от ден на ден ставаш все по-циничен и изтощен от светските удоволствия. Искам да си намериш подходяща жена, Дерек. Симпатична, непорочна — не като твоите развратни повлекани. Нямам предвид женитба, тъй като идеята за това извънредно те отблъсква. Но поне си намери метреса, която да ти достави спокойствие в този живот!
Той иронично се усмихна.
— Това не е причината, поради която мъжът се свързва с жена.
— Нима? Мога да изброя немалко мъже, чиито метреси са далеч по-семпли и майчински настроени, отколкото собствените им съпруги. Метресата се цени поради разбирането и приятелството, което ти дарява, а не поради вулгарните трикове, които знае в леглото.
— Откъде си осведомена толкова много за тези неща?
Лили сви рамене.
— Чувала съм мъжете да говорят по време на лов, в клуба или в следобедните почивки. Често пъти забравят, че съм сред тях.
— Рейфорд трябва да ти е забранил да ходиш на лов още преди години.
— Алекс се гордее с моето ловуване — отвърна заядливо тя. — Престани да сменяш темата на разговора ни. Това, от което се нуждаеш, е любовница, Дерек.
Той се разсмя, умишлено връщайки се към силния акцент, който се бе мъчил да преодолее толкова години.
— Мога да ощипя по задника всяка, която си поискам, сладурче.
Тя се навъси.
— Казах любовница, Дерек, а не обичайното ти перчене с леките жени. Трябва да си намериш някоя, която да ти бъде компаньон в живота. Не си ли се замислял някога да прекарваш нощите си с една и съща жена? О, не ми прави гримаси! Мисля, че би следвало да си намериш някоя симпатична млада селска вдовичка или самотна стара мома, която да ти бъде благодарна за покровителството. Ако желаеш, мога да ти направя списък…
— Аз избирам жените си — парира я хладно той. — Един Бог знае каква дърта вещица би ми избрала…
— Всяка, която бих ти избрала, би надминавала по достойнство Джойс Ашби! — тя пусна ръката му и въздъхна. — Най-добре е да си тръгвам. Ако остана по-дълго в апартамента ти, ще навредя на репутацията си — особено, като се има предвид прехласването ти по омъжените жени.
— Не съм те молил да се отбиваш — процеди дръпнато Дерек. Но когато тя се изправи да си тръгне, той сграбчи дланта й и я целуна.
— Ще сториш ли това, за което те помолих? — умолително настоя Лили, стискайки пръстите му.
— Ще си помисля — тонът му бе толкова внимателен и любезен, че Лили отгатна лицемерието му.
Въпреки това тя се усмихна и трогателно погали катраненочерната му коса.
— Така е по-добре. Някой ден ще ми бъдеш благодарен за мъдрия съвет — тя понечи да си тръгне, ала внезапно се закова пред вратата и изпитателно го изгледа.
— Дерек… Преди да се отбия тук този следобед, зърнах най-възхитителното създание да кръжи из задните стаи. Тя задаваше всякакъв вид въпроси и си водеше бележки.
Дерек се настани върху възглавниците и небрежно кръстоса нозе.
— Тя е писателка.
— Нима? Има ли нещо публикувано досега?
— Да, романа „Матилда“.
— Но това е С. Р. Филдинг? — Лили се засмя очарована и удивена и отново се втурна в стаята. — Прочутата отшелница? Как, за Бога, си успял да я довлечеш тук?
— Тя ме довлече тук миналата нощ — след като ме спаси от убийците.