Челюстта на Лили провисна.
— Правиш си майтап с мен.
Той се ухили срещу нея с възхита.
— Измъкна пистолет и простреля един от нападателите.
Последва миг на гробовна тишина, след което Лили се запревива от смях.
— Трябва да ни запознаеш — примоли се тя. — Само да се съгласи да присъства на някои от моите соарета, или поне на салонна дискусия. Трябва да ми помогнеш да я убедя да приеме поканата.
— Само й подметни, че си Разюзданата Лили. Тя е тук, за да извърши проучвания за книгата си.
— Колко очарователно — Лили оживено заснова. — Жена, която пише за проститутките, застрелва престъпници в бордеите, посещава хазартните клубове и без съмнение прави всичко възможно да порови носа си в мръсните ти тайни. Струва ми се, че ще станем големи приятелки. Какво представлява тя? Стара ли е или млада? Общителна или свенлива?
Дерек вдигна рамене.
— По-млада е от теб с около десетина години. Владее се чудесно, с нрава на стара мома… — той замлъкна, като си припомни дискретния начин, по който Сара го бе погледнала иззад набраната дантела на бонето си, сепнатия подскок, когато бе осъзнала, че се намира в опасна близост до него. — Стеснителна е с мъжете — довърши словесния й портрет той.
Лили, която винаги бе съумявала да се справи с противния пол доста умело, поклати глава.
— Не виждам причина за това. Мъжете са толкова простовати, плиткоумни същества.
— Мис Филдинг е от едно селце в провинцията, наречено Грийнууд Корнърз. Тя не знае нищо за мъжете в големия град. Завира се из най-злокобните бордеи в Лондон — за нея всички проблеми се решават с „моля ви“ и „благодаря“. Даже не си представя, че някой може да я обере или изнасили… защо пък, нали няма да е учтиво. Знаеш ли защо й позволих да посещава клуба ми и да си вре носа навсякъде тук? Защото, ако не го бях сторил, тя щеше да се пъха във всеки хазартен вертеп в града и щеше да се здрависва с всеки крадец и говедо, което я сръчка с лакът! — той се разгорещи по въпроса и нехайната нотка от гласа му се изпари. — А е почти сгодена. Един дявол знае що за годеник е онзи, който й позволява да се шляе из Лондон сама, освен ако не възнамерява да се отърве от нея! Кръгъл идиот! Бих искал да му подметна какво се случва на жените, които скитат из града с проклети пистолетчета в читанките си…
— Дерек — по лицето й пробягна странна усмивка. — Отново започваш с твоя кокни.
Той рязко притвори уста.
— Това се случва само — промърмори Лили, — когато си извънредно възбуден или ядосан за нещо.
— Никога не се ядосвам.
— О, разбира се, че не — тя изви тяло към него, пронизвайки го с хладен поглед.
Дерек не хареса изражението й, превъзхождащия поглед, с който жените го измерваха, когато чувстваха, че знаят нещо, което мъжът е твърде глупав да разбере.
— Мислех, че си тръгваш — подкани я с груб глас той.
— Да, докато не захвана да дърдориш за нашата мис Филдинг. Какво ли си мисли за теб? Мога да си представя колко е ужасена от твоето потресаващо минало.
— Тя изпадна във възторг от него.
— Предполагам, че си направил всичко възможно да й се представиш в най-грубиянския си вид.
— Това й харесва. Нарича ме „източник на материал“.
— Е, ти си бил назоваван и с по-лоши имена. Особено от мен — Лили се взря в раненото му лице с неподправена тревога. — Ако можеше да те зърне, когато беше красив. Кога ще ти свалят шевовете?
— Тя не е от предпочитания ми стил — произнесе той с безизразен глас.
— Време е да ти призная нещо, Дерек… Никога не съм била особено впечатлена от „предпочитания ти стил“.
Дерек насмешливо изкриви устни.
— Прекрасно бих се налудувал с нея в леглото. Тя ще лежи в него и през цялото време ще си води бележки. Тя… — той замлъкна, странен образ обсеби мислите му… Млечнобялото, голо тяло на Сара Филдинг под неговото, ръцете й, нежно сключени около шията му, парещият й дъх, галещ кожата му… Видението бе смущаващо еротично. Той се намръщи и се принуди да се концентрира върху онова, което му разправяше Лили.
— … би било далеч по-безопасно от връзката ти с Джойс Ашби! Ще си голям щастливец, ако лицето ти не е окончателно обезобразено от този последен нелеп инцидент. Но помни думите ми, ще накарам Джойс да съжалява за това…
— Лили! — нещо в гласа му я накара изведнъж да млъкне. — Да оставим този въпрос настрана. Не искам да се занимаваш с Джойс.
Лили се почувства неудобно от внезапната хладна решителност на Дерек. Имаше погледи, които бе виждала да си разменят мъжете, изправени на дуел с пистолети в ръка и играчите, които залагаха богатството си върху непредсказуемия обрат на картите. Мъжете, които безразсъдно печелеха, сякаш не ги бе грижа за нищо. Тя едновременно се възхищаваше и се страхуваше от техния безскрупулен порив.