— Но Дерек — запротестира тя, — но можеш да оставиш Джойс да се измъкне суха просто така. Тя трябва да бъде принудена да си плати за…
— Ти чу какво казах — Дерек никога не позволяваше друг да урежда сметките му. Той щеше да се изправи лице в лице срещу Джойс по свой собствен начин, когато му дойдеше времето. Засега не възнамеряваше да предприема нищо.
Лили прехапа устни и кимна, желаейки да добави още нещо, ала се отказа. Той би й позволил да го подразни приятелски до известна степен, ала съществуваше граница, отвъд която тя никога не се осмеляваше да пристъпи.
— Добре — промърмори примирено тя.
Дерек задържа погледа й за миг, след което омекна.
— Подари ми тогава една целувка.
Тя послушно докосна с устни бузата му и потиснато се усмихна.
— Ела ни скоро на гости. Децата ще бъдат очаровани от шевовете ти, особено Джейми.
Той докосна челото си в шеговит поздрав.
— Ще им разкажа, че съм бил нападнат от пирати.
— Дерек — промълви тя разкаяно, — прости ми, че се намесих. Това е, само защото съм загрижена за теб. Имал си толкова труден живот. Живял си сред ужасни кошмари, които повечето хора, с изключение на мен, никога не биха разбрали.
— Това беше някога, в миналото — той се ухили и произнесе наперено:
— Сега съм един от най-богатите хора в Англия.
— Да, ти притежаваш повече лири, отколкото някой би изхарчил за цял живот. Ала те не ти донесоха онова, което очакваше, нали?
Усмивката на Дерек избледня. Никога не бе споделял с нея за онзи непонятен, безименен глад, който го връхлиташе, за празнотата, която би могъл да запълни, само ако можеше да назове непреодолимото си желание. Как бе отгатнала тя? Съществуваше ли нещо, което можеше да прочете в погледа му или да долови в гласа му?
Срещайки в отпор ледено безмълвие, Лили въздъхна и докосна кичура гарвановочерна коса върху челото му.
— О, Дерек.
Тя бавно напусна стаята, докато той се взираше след нея.
В продължение на следващите няколко дни на Сара й бе позволено да обикаля свободно из бара на Крейвън, при условие, че избягва главните помещения, предназначени за клиентите. Доволна бе от тлъстата купчина насъбрани записки, които щяха да й бъдат в помощ при детайлното описание на джентълменския клуб. Скоро възнамеряваше да разшири проучванията си и да включи и някои от игралните домове в околностите, ала засега и тук я очакваше още доста работа.
Прекарваше всяка сутрин, кръстосала крака в кухнята, най-широкото и многолюдно помещение в клуба. Всички от персонала на Крейвън се стичаха да похапнат в нея или да си побъбрят, от крупиетата, властващи на игралните маси, до проститутките, които се появяваха след дългите нощи на усърдни занимания.
Кухнята бе отлично обзаведена и организирана педантично. Три редици от разнокалибрени тенджери и тигани висяха окачени над централната работна маса. По стените бяха накачулени делви с брашно, захар и други хранителни припаси. Разнообразни пикантни сосове къкреха върху дългите в сажден цвят печки, разпръсквайки из въздуха озадачаваща, ала възхитителна смес от благоухания. Всичко това бе царството на шефа, мосю Лабарж. Мистър Крейвън бе наел Лабарж и целия му персонал преди години от един изключителен парижки ресторант и ги бе довел в Лондон. В замяна на потресаващо високите им заплати те осигуряваха най-реномираната кухня в града: ароматичен и пищен студен бюфет бе на постоянно разположение на членовете на клуба, а превъзходно приготвяните блюда се сервираха в трапезарията.
Мосю Лабарж бе темпераментен човек, ала в изкуството си бе гений. Доколкото Сара можеше да забележи, дори мистър Крейвън полагаше старания да не встъпва в спор с него. Долавяйки слабостта на Лабарж към ласкателствата, Сара проявяваше специално усърдие да прехвалва произведенията му, докато краищата на мустаците му не се усукваха от гордост.
В кухнята цареше постоянна трескавост: слуги и слугини кълцаха, триеха, месеха тесто, а келнерите прелитаха претоварени с подноси благоуханна храна за вечерите. Персоналът с готовност включваше Сара в разговорите си, докато си разправяха истории, вариращи от нецензурните закачки до затрогващо тъжните случаи. Обичаха да бъбрят и да следят как тя си записва думите им. Скоро започнаха да се състезават, за да привлекат интереса й. Проститутките й бяха особено полезни, навеждайки я към вътрешни прозрения за мъжете, посещаващи на тумби клуба… и особено за Дерек Крейвън. Сара особено се възхищаваше на жизнерадостното дърдорене на Табита. Макар да бяха съвсем различни по темперамент, те външно поразително си приличаха — и двете бяха с едни и същи форми и ръст, с кестеняви коси и сини очи.