— Ще ви разкажа за господата паралии, които идат тук — подхвана Табита и в сините й зеници проблесна дяволито пламъче. — Много са разгонени, ама хич не ги бива в оная работа. Друснеш ли ги два-три пъти за опашката и моментално свършват — другите проститутки дружно се разкикотиха. Четири от тях наобиколиха Сара около една от дървените маси, на която кухненските прислужници им поднесоха чинии с вкусен омлет а ла Матилда и хрускави кифлички. — Т’ва и вкусната кльопачка… ето какво ги привлича тук. Но картите ги карат да киснат по цели нощи.
— По колко мъже приемате всяка нощ? — запита Сара с делови тон и моливът й застина над тетрадката.
— По колкото ни харесва. Понякога им даваме да се надрусат долу в игралните зали, и после…
— Надрусат? — повтори озадачена Сара и проститутките избухнаха в смях.
— Само да го вдъхнат и да го почувстват — обясни Вайълет, нисичка, пищна блондинка. — А ако им хареса питието, портиерът ги довежда горе и ние ги довършваме.
— Обаче никога мистър Крейвън — заяви Табита. — Той никога не е вкарвал някоя от нас в леглото си.
— Получава си го от богатите жени — мъдро прибави коментара си Вайълет. — Контеси и дукеси и тем подобни.
При споменаването на сексуалните предпочитания на мистър Крейвън страните на Сара поруменяха до пурпурночервено. Колкото повече узнаваше за него, толкова по-мистериозен и загадъчен й изглеждаше той. Вътрешните му качества бяха прикрити зад гладка, диамантено твърда фасада. На първо място той държеше на показността. Умело демонстрираше преситен човек на елегантния декаданс, което задоволяваше не само аристократичния бел монд, но също и сенчестия свят на развратници и куртизанки, наричани демимонд. Любезните му, изискани маниери към социално превъзхождащите го винаги бяха леко пресилени, надвишаващи границата на учтивостта и клонящи към скрита подигравка. Сара бе сигурна, че той уважаваше само неколцина от тях, понеже бе запознат с най-срамните им тайни. Чрез мрежата си от шпиони и доносници той бе информиран за любовниците им, за съдържанието на техните завещания, дори за бележките, които получаваха синовете им в Итън и Хароу, и това, което им предстоеше да унаследят.
Изглежда само малцина се осмеляваха да го запитат за ужасния белег на лицето му. Членовете на кралското семейство: Уелингтън, прословутият военен командир, и чуждестранните дипломати, които обичаха да се шляят по игралните маси, всички се чувстваха доста неловко, когато присъстваше и Крейвън. Щом той произнасяше някоя шега, те мигом се заливаха в смях. Когато правеше някое изявление, то обикновено бе приемано без резерви. Очевидно никой не дръзваше открито да спечели неодобрението му.
Както Крейвън бе заявил още първата нощ, когато го срещна, той никога не се ядосваше. Сара бе открила, че настроението му бързо се менеше от леденото безмълвие до горчивия сарказъм, ала той никога не избухваше и не губеше самообладание. Бе мистериозна личност: арогантна, самоиронична, общителна, ала при все това изключително саможива. Зад най-очарователните му усмивки се таеше вечният мрачен силует на горчивината.
Сара бе заинтригувана от разговора, в който Табита осведомяваше присъстващите на глас за сексуалните предпочитания на Крейвън към аристократичните дами.
— Не се докосва до никоя, по-долу от баронеса — тя се засмя от сърце при вида на Сариното любопитство. — Трябва да ги видите на баловете, високопоставените кучки. Тези фини дами задирят мистър Крейвън, наистина го преследват със стръв. И защо пък не? Той е добър, солиден мъж, не като мекушавите им, лениви съпрузи, които се интересуват от картите и пиенето повече, отколкото от жените — тя заговорнически понижи глас. — Здрав е като бик, там, където най-много трябва.
— Откъде знаеш — запита подозрително Вайълет.
— Приятелка съм с първата прислужница на лейди Феър, Бети — звънна самодоволният отговор на Табита. — Тя ми разказа веднъж, че е налетяла на двама им по случайност, посред бял ден, докато лорд Феърфърст отсъствал.