Първата съдържаше списък на случайни неща, с името на Уърти, надраскано най-отгоре.
„Уърти, смини келимите в залите за карти втора и четвърта.
Да бъдат утказани кредити на лорд Факстън и Рапли, докато не си уредят сметките.
Накарай Джил да упита последната пратка бренди.“
Сара изпита състрадание, вгледана в мъчително надрасканата бележка. Владеенето на писания език на Крейвън бе истинска касапница. От друга страна, обаче, го биваше в математиката. Тя го бе уловила да умножава и разделя цифри наум в няколко случая, жонглирайки с лекота с разликите и процентите. Можеше да следи една игра на карти в развоя й и мълчаливо да изчислява и предсказва с безпогрешна точност печелившата ръка. Хвърляше поглед на счетоводните книжа и светкавично изчисляваше целите колони цифри, без да се пресегне за писалката си.
Другият му талант бе също тъй необикновен — неоспоримата му способност да прониква в душите на хората. Притежаваше безпогрешен усет и за най-добре прикритата уязвимост и я пронизваше с нехайна, мимоходом подхвърлена забележка. Бдителният му поглед долавяше всеки нюанс в изражението на човек, в интонацията на гласа му. Това накара Сара с известна изненада да осъзнае, че той бе не по-малко наблюдателен, отколкото тя, че също тъй улавя разликата между себе си и останалата част на света. Поне в това отношение, помисли си, те притежаваха нещо общо помежду си.
Сара вдигна втората бележка, написана с елегантен дамски почерк, с всичките му претенциозни заврънтулки. Бе странно, в известна степен безцеремонно послание, от което я прониза мраз.
„Сега носиш белега ми, за да го види всеки. Ако се осмелиш, ела, и поискай отмъщение. Все още те желая.“
О, Боже, прошепна Сара, втренчена в изящно изписания инициал. Тя не се и съмняваше, че намека за „белега“ означаваше раната върху лицето му. Коя жена би се осмелила да наеме убийци, за да обезобразят лицето на един мъж? Как Сара би могла да общува с нея? Тя бавно положи писмата обратно на мястото им, без желание да чете по-нататък. Навярно този инициал „Дж.“ означаваше някаква извратена любов към Крейвън, примесена с омраза. Може би и Крейвън изпитваше същите чувства към нея.
За Сара, която винаги бе познавала любовта като нежно и утешително чувство, бе трудно да проумее, че за други тя можеше да означава нещо тъмно, примитивно, дяволско, нечисто. „Има толкова много неща, за които не зная“, промълви тя, сне очилата си и потърка очи. Пери се оказваше безпомощен винаги пред нейните „настроения“… Не съзираше причина някой да се интересува за каквото и да било извън Грийнууд Корнърз.
Мислите й бяха прекъснати от спокоен глас, разнесъл се от вратата.
— Какво правите в моя кабинет?
Сара светкавично се извърна от стола и страните й се покриха с руменина. Дерек Крейвън се бе изправил там с непроницаемо изражение на смуглото си лице.
— Съжалявам — промълви тя с подкупващ извинителен поглед. — Обикновено работя в секретариата на мистър Уърти, ала той ме запита бих ли желала да използвам бюрото ви днес, тъй като вие отсъствате, а той пък имал нужда…
— Съществуват други стаи, които бихте могли да използвате.
— Да, но никоя не ми предлага такова усамотение, в което мога да работя, без да се разсейвам и… тръгвам си веднага.
— Не е нужно — той се приближи до нея. Въпреки, че бе висок, с масивно телосложение, движеше се с котешка грациозност. Сара наведе глава, фокусирайки поглед върху попивателната преса. С ъгълчето на окото си долови, че Крейвън докосва оставените й настрани очила.
— Колко чифта притежавате? — запита той, подбутвайки ги леко по масата.
— Два.
— Зарязвате ги навсякъде, където ви падне. Откривам ги върху библиотеки, бюра, върху рамките на картините, навсякъде, където ви хрумне да ги захвърлите.
Сара прибра очилата си и ги надяна на носа си.
— Много съм разсеяна — призна тя. — Неприятно е. Когато се заинтригувам от нещо, просто ги забравям.
Очите на Дерек се плъзнаха по чистичко изписаните листа пред нея.
— Какво е това? — той умишлено се приведе над нея, облягайки длани върху блестящо полирания махагон. Стъписана, тя се сви на стола си, притисната в клетката на ръцете му, обгръщащи я от двете й страни.