— А-аз пиша за бордеите.
Дерек се ухили на крайно смутения й тон. Знаеше прекрасно колко я безпокои близостта му. Възнамерявайки да продължи изтезанието, той се приведе още по-плътно към нея, втренчил поглед в примамливата издутина под деколтето й и в алабастровата кожа на шията й. Брадичката му почти допря бонето й, щом засрича на висок глас записките й.
— Улиците… на града… са… зас… — той се спря, концентрирайки се върху сложната дума.
Сара машинално я посочи с върха на пръста си.
— Застрашителни — прочете тя. — Това означава опасни… злокобни — повдигна очилата си, които се бяха свлекли на носа й. — Струва ми се, че това е най-подходящият начин да се обрисува атмосферата на бордеите.
— Аз бих ги описал по-добре — подхвърли той с безразличен глас. — Тъмно е и вони.
— Това е съвсем вярно — Сара плахо хвърли поглед иззад рамо. Той бе достатъчно близо до нея, за да забележи тя едва наболите черни мустаци върху обръснатата му кожа. Изисканото му облекло и приятното ухание на сандалово дърво не можеха да прикрият бруталността, която се излъчваше от сърцевината на съществото му. Той бе груб, с ярко изразена мъжественост. Пери Кингсууд би го презрял. „Но той е само един грубиян! — би възкликнал Пери. — Селяндур, наконтен в дрехи на джентълмен!“
По някакъв начин Крейвън успя да прочете мислите й.
— Вашият млад приятел от селото ви… Кингсфийлд…
— Кингсууд.
— Как ви позволява да пребивавате в Лондон сама?
— Не съм сама. Отседнала съм у Гудмънови, високо уважавано семейство…
— Знаете какво ви питам — рязко отсече Дерек. Той извърна към нея лице, настанен върху ръба на бюрото. — Прекарвате времето си с комарджии, проститутки и криминални типове. Би трябвало да си стоите в Грийнууд Корнърз със семейството си.
— Мистър Кингсууд не е особено очарован от ситуацията — призна Сара. — Всъщност, спорили сме много пъти за това. Но аз бях твърде упорита.
— Съобщавали ли сте му някога какво точно правите в Лондон?
— Мистър Кингсууд знае за моите проучвания…
— Не говоря за проучванията ви — прекъсна я Крейвън с безцеремонен израз в очите. — Ще му признаете ли, че сте убила човек?
Сара виновно пребледня, леко й се повдигна, както се случваше винаги, когато си спомняше за онази тревожна нощ. Тя отбягна пронизителния му поглед.
— Струва ми се, че не би било разумно да му го споменавам.
— О, разбира се. Представям си що за съпруга бихте била вие. Ще вършите зад гърба на бедния нещастник неща, които не би одобрил за нищо на света.
— Не е така!
— Точно така е.
— Пери ми има доверие — рязко се възпротиви тя.
— На негово място аз не бих ви имал доверие — тонът му ставаше все по-язвителен. — Бих ви държал до себе си всяка минута на денонощието — не, бих ви оковал във вериги, — понеже ще съм сигурен, че в противен случай бихте хукнали да правите „проучвания“ из най-близката тъмна уличка, гъмжаща от крадци и главорези!
Тя скръсти ръце, сви устни в тънка линия и го изгледа с крайно неодобрение.
— Безсмислено е да ми крещите, мистър Крейвън.
— Аз не… — гласът на Дерек потъна в мълчание. Той й бе крещял, нещо, което никога не му се бе случвало. Удивен от себе си, той потърка брадичка и втренчи очи в нея, ала тя отвърна безстрашно на погледа му. Безстрашието й го предизвикваше извън границите на разумното. Прозираше ли някой каква голяма нужда от грижи и покровителство има тя? Не трябваше да й се позволява да скита сама из Лондон. Не биваше да остава тук сама с него, за Бога! Можеше да я изнасили поне десет пъти досега.
Продължавайки да я изследва, той осъзна, че иззад водопада от дантелени дипли и очилата си тя бе изключително привлекателна. Би била очарователна, ако не се обличаше като стара мома. Той вдигна ръка към издутото й боне и пръстите му докоснаха края на дантелата.
— Защо носите винаги това на главата си?
Сара в почуда разтвори устни.
— За да държа косата си в порядък…
Той продължаваше да прокарва пръсти по краищата на дантелата. Сара сякаш завибрира от любопитно напрежение.
— Снемете това.
Сара с мъка успя да си поеме дъх. Пронизващите му смарагдени очи се приковаха върху нейните. Никой не се бе взирал в нея по такъв начин, карайки я да чувства ту жар, ту лед и непоносима нервност. Тя скокна от стола и отстъпи няколко крачки назад.