— Боя се, че не разполагам с време да задоволявам прищевките ви, мистър Крейвън. Засега привърших работата си. Трябва да си тръгвам. Лека нощ.
Тя побягна от стаята, изоставяйки всичките си вещи, включително чантичката си. Дерек хвърли поглед към бюрото и я зачака да се върне. След минута осъзна, че ще прибере вещите си по-късно, когато нямаше да съществува шанс да го срещне повторно. Той вдигна чантичката й и се разположи върху бюрото, нехайно поклащайки крак. Разхлаби копринената връвчица и надникна вътре. Няколко банкноти… мъничката тетрадка и молив… пистолетът. Дерек кисело се усмихна и забърника по-дълбоко, докато не откри няколко монети и носна кърпичка. Извади изгладеното парче плат и го доближи до лицето си. Подуши го, за да усети уханието на парфюм или одеколон, ала такова ухание нямаше.
На дъното на чантичката се валяше вторият й чифт очила. Дерек щателно ги огледа — кръглите лещи, фината метална рамка, малките извивки за ушите. Взря се през тях към думите, които бе изписала. Сгъна очилата, напъха ги в джоба на палтото си и затвори чантичката. Когато Сара откриеше, че очилата й липсват, щеше да си помисли, че ги е забравила някъде, както често се случваше. Това бе първият акт на чист грабеж, който бе извършвал от десет години насам. Но трябваше да го стори. Така щеше да притежава малка частичка от нея.
Остави чантичката така, както Сара я бе преметнала на бюрото, пъхна ръце в джобовете си и закрачи без определена цел и посока. Замисли се за начина, по който Уърти вчера бе превъзнесъл качествата на Сара. Даже Лили Лоусън, с искрящата си привлекателност, не би била способна да предизвика такова преклонение у фактотума.
— Тя е дама с неизброими качества — я бе адмирирал Уърти в отговор на една от саркастичните стрелички на Дерек по неин адрес. — Мис Филдинг се отнася към всекиго с топлота и учтивост, тя доброволно пише писма, които й диктуват неграмотните членове на персонала, за да ги изпратят на семействата си. Когато забеляза, че подгъвът на роклята на Вайълет се е разшил, помоли за игла и конец и коленичи на пода, за да го поръби собственоръчно. Вчера една от прислужничките ми съобщи, че когато се спънала с куп бельо в ръце, мис Филдинг се спряла и й се притекла…
— Може би трябва да я наема в персонала си — саркастично го бе прекъснал Дерек.
— Мис Филдинг е най-трогателната, толерантна дама, която някога е стъпвала в този клуб. По този повод ще използвам възможността да отбележа, сър, че персоналът се оплаква.
— Оплаква се? — безизразно повтори Дерек.
Уърти сухо кимна.
— Че не сте й отдавали дължимото уважение.
Дерек се облещи.
— Кой, по дяволите, им плаща заплатите?
— Вие, сър.
— Тогава им предай, че не ги обсипвам с проклетите си пари, за да изразяват мнението си! И че ще разговарям със святата им мис Филдинг тъй, както аз намеря за добре!
— Да, сър. — С едва доловимо подсмъркване на неодобрение Уърти се извъртя на пети и заслиза надолу по стъпалата.
О, Уърти наистина бе обсебен от нея. И всички други споделяха чувствата му. Дерек никога не си бе представял, че неприкосновения му периметър ще бъде толкова нежно и властно обсебен — или че служителите му ще се окажат такива предатели. Мистериозният чар на Сара Филдинг бе запленил всички в клуба му. Всички се състезаваха да й се харесат или да й угодят.
Челюстта на Дерек се втвърди. „Дама с неизброими качества“, изсумтя той на висок глас. Бе се наслаждавал на удоволствието между бедрата на жени с далеч по-знатен произход, дами, родени със синя кръв във вените си и с благороднически имена, от привилегировани касти и богатства зад гърба си.
Ала Уърти бе прав. Тайно в себе си Дерек признаваше, че Сара Филдинг бе единствената истинска дама, която някога бе срещал. Тя не притежаваше, който и да е от пороците, които лесно откриваше у другите. Завистта, алчността, похотта… сякаш тя се извисяваше недосегаемо над всичко това. От друга страна, той долавяше необмислените й стъпки по ръба на острието, които някой ден можеха да я доведат до покварата. Тя се нуждаеше от някого, който да я предпазва да се хвърля с главата напред в опасностите и бедите, или поне да я изтръгва от тях. Струваше му се малко вероятно безпомощният й годеник Кингсууд да е способен на такава закрила.
Дерек бе уверен, че Кингсууд е строен, с класическа красота младеж. Навярно притежаваше културен глас и, разбира се, светли къдри, противно на неговите смолисти. Без съмнение, Кингсууд бе старомоден и тесногръд селски благородник, който не би проумял безразсъдността и необмислените постъпки. С течение на времето той би се превърнал в солиден възрастен джентълмен, който на вечеря пие твърде много и не оставя никога другите да довършат речта си. А Сара, като любяща съпруга, би понасяла недодялаността и грубостта му с мила усмивка и би прикривала унинието си. Когато възникне проблем, ще се опита да го разрешава сама, за да не го дразни. И ще бъде предана на съпруга си. Само той ще знае за лика й с разпуснати коси и тънка бяла нощница… Само той ще познава нектара от допира на спящата й плът, доверчиво прилепнала до неговата. Ще правят любов спотаени в мрака и под завивките, с притворени ресници и жестове, сподавяни от скромността и въздържанието. Никой няма да събуди страстта на Сара Филдинг, да премахне задръжките й, да я изкушава и прелъстява…